- Ти почти ме уби. - Тя си припомни трепереща как кучешките му зъби се забиха в гърлото й.
- Ти ме подлуди, малката. Кръвта ти е... - не знаеше как да й обясни колко важен беше за него нейният хемоглобин. - Изключително апетитна е, Айлийн. Оставих се да ме води нейният вкус, онова, което преживявахме заедно.
- Нищо не сме преживели заедно - сряза го тя. - Ти взе, каквото искаше, без да поискаш разрешение от мен.
- Няма да се повтори - отсече той и прикри една вълча усмивка.
- Надявам се. - Опита да се успокои, но в негово присъствие това беше невъзможна задача. Струваше й се, че рано или късно ще я изяде. - Самаел не ми харесва - призна тя и си припомни как се беше отнесъл с нея и какво й беше говорил. - Защо мислиш, че не ви е уведомил за убежището на Тор и не ви е предупредил за ловците?
- Не знам. Тази вечер всички ванири ще получат известие от двамата представители на Съвета на окръг Уолсол. Дюбв и Финбар ще ни кажат какво решение е взето.
- Кои са членовете на Съвета?
-Ванири, които изпълняват ролята на представители и арбитри за всяко графство. Те са шестима. Беата и Гуин представляват Дъдли. Дюбв и Финбар са от Уолсол. Инис и Йон представляват Седгли. Разбираш, че няма представители на ванирите от Улвърхамптън. - Сбърчи нос като дете. - Съветът се опитва да достигне до споразумение, когато възникне проблем между клановете. Обсъждат и вземат решение заедно с останалите ванири. Това не значи, че стоят по-високо в йерархията, нито че са по-силни или по-могъщи. Просто притежават голяма проницателност и обективност и това ни кара да мислим, че ще вземат най-добрите и справедливи решения за всички нас. В идеалния случай тези позиции се заемат от двойки. Именно в двойките цари равновесие.
Айлийн смръщи чело и се замисли. Разбираше много добре всичко.
- Гуин и Беата са...?
- Двойка.
-А Инис и Йон...?
- Също.
- Защо тези от Уолсол не са?
- Защото там никой не е намерил половинката си - отвърна той нежно.
- Разбирам... - Айлийн се обгърна с ръце и потрепери. - Самаел е мой чичо, но не искам да го познавам. Прилича ми на диво животно, заразено с бяс.
Калеб се намръщи, но не можа да възрази. На него Самаел също му приличаше на пощуряло животно.
- Разбираше ли се с баща ми?
-Да. Самаел беше по-големият и винаги го защитаваше. Имаха обаче и някои различия. Самаел беше много агресивен и не се колебаеше да злоупотребява със своите дарби, за да постигне целите си. Но Тор, макар и по-малък, беше този, който го вразумяваше. Когато баща ти изчезна, Самаел започна да се затваря в себе си и се отдалечи от нас. Преди това Мену, Каал, Дана и аз давахме караул с тях двамата. Знаеш ли, шестимата бяхме неразделни. - Усмихна се тъжно. - След като Тор изчезна, Самаел престана да идва. Още не мога да повярвам, че е знаел къде сте и не ни е споменал нищо. - Стисна юмрук, докато кокалчетата му побеляха.
Айлийн забеляза напрежението му. Явно са били много близки с баща й. Майка й не беше преувеличила в дневника си тяхното голямо приятелство.
- Както и да е - погледна я той с меланхолия в невероятните си очи. - Нямаш причина да се притесняваш. Трябва да изчакаме известието. После ще те информирам какво са решили. Дотогава няма да се налага да го виждаш. Затворен е.
- Добре - кротко се съгласи тя. - Продължи да ми разказваш, Калеб.
Айлийн започваше да се чувства добре с него. Възможно ли беше това?
Калеб се усмихна. Как да не се подчини на своята прекрасна и красива сагaid?
- Изпитваме постоянен глад, ангелче. - Постави показалец между веждите й и бавно го плъзна по извивката на носа й, докато стигна върха му. Айлийн стоеше неподвижно. - Храним се с продукти, които ни засищат, докато ги поглъщаме, но веднага след това идва празнотата. Това се случва и с теб, нали, красавице? - попита я нежно, като продължаваше да докосва носа й. - Гладна си, нали?
Беше много ласкав с нея и Айлийн не знаеше как да се държи.
- Да, гладна съм — призна възмутено.
Калеб се зарадва, че не бе обменил кръв с нея. Тогава тя щеше да се побърка от присъствието му. Щеше да подуши кръвта му и да изпита нужда да впие зъбите си в него. Но както беше все още изплашена от преживяното, тя щеше да се изтощи прекалено от това да се бори с него, с желанието си да пие от своята половинка. Как да й каже, че той е нейната половинка за вечността? Тя беше гладна за него. Личеше си по разширените й зеници и по начина, по който несъзнателно прокарваше език по зъбите си. А той се чувстваше горд, че жена като Айлийн го желае по такъв начин. Сега оставаше само тя да отстъпи пред това желание, да привикне към тази потребност и към усещанията, които неговата близост предизвикваше у нея.