- Ще вляза с теб - каза Ноа.
- Не - отвърна тя.
- Ще влезеш с него и с Адам - нареди й Калеб неохотно. Айлийн се намръщи. Не го разбираше. Мислеше, че Калеб не иска берсеркът да е близо до нея.
- Мога да се защитавам сама.
- Не знаеш какви хора работят вътре - отвърна той, скръстил ръце и облегнат на вратата на колата.
- Искам да развия новите си способности - каза тя самодоволно. - Сега ще бъде добър...
- Стига, Айлийн. Престани да се държиш като дете и ни послушай - смъмри я той хладно. Хвана я за раменете и я стисна.
- Нараняваш ме, чудовище - каза тя с презрение.
- Ще ми се подчиняваш. Чуваш ли? Това не е игра. Знаем, че тези хора са в съюз с вампирите и върколаците, а ти ухаеш твърде хубаво. Разбираш ли? - Трябваше да е луда, ако смяташе, че той ще я остави да се изложи на опасност. - Ако някой от техния клан работи там, още щом влезеш в сградата, ще те усетят и тогава аз ще ти се сторя ангел в сравнение с тях.
Айлийн стисна треперещите си устни и напрегна всичките си мускули.
Върви по дяволите, чудовище. Не ми говори така.
Калеб я погледна косо и не можа да потисне злобната усмивка на превъзходство, която се изписа на устните му. Пусна я и отново се облегна на колата си.
Ноа и Адам не се намесиха.
- Доставките обикновено пристигат в седем часа - поясни Айлийн. Всеки ден се изпращат пратки от Барселона към филиалите в чужбина. Да видим дали и днес ще има стока. Камионът трябва да дойде всеки момент.
Така и стана. Огромен камион сремарке с абревиатура „МРВ"52 отстрани спря пред сградата. Двама мъже слязоха от кабината и отидоха да отворят задните врати, за да разтоварят стоката.
- Кой обработва пратките? - попита тя объркана. - Преди го правех аз.
- Е, сега ще разберем кой е вторият шеф - отвърна Калеб.
- Носят документите за доставка - предупреди тя. - Трябва да ги спрем, преди да влязат в сградата.
Калеб я погледна предизвикателно в очите. Да не ти минава през ума да не ми се подчиняваш, Айлийн. Стой тук. Моля те.
Кожата и настръхна. Пулсът й се ускори. Кръвта й нахлу в главата и почувства как хиляди пеперуди пърхат в стомаха й. Калеб отново беше започнал да разговаря мислено с нея. Чувстваше се добре. Беше изненадана и благодарна.
„Моля " ли каза? Това е вълшебната думичка.
Искам хубаво да наблюдаваш какво ще направя, Айлийн. Ще трябва скоро да използваш своите дарби и аз ще ти покажа как.
Какво ще правиш?
Беше в еуфория от това, че може да говори с него по този начин. Ще ги повикам при мен, ще им заповядам да влязат в кабината на камиона и да подремнат.
Айлийн се засмя вътрешно и поклати глава. Ами покажи ми.
Усети всичко. Усети как Калеб изпрати мисловна вълна на двамата мъже и ги омагьоса с поглед. Същевременно им даваше заповеди и ги принуждаваше да се подчиняват на желанията му, като понижаваше глас.
Ноа и Адам забелязаха учудени как доставчиците влязоха в широката кабина и се съблякоха. След това подадоха на Калеб двете униформи. После с едно движение на главата, той ги накара да заспят. Никой не влезе, нито излезе от сградата. Калеб беше бърз и ефективен.
Прикани с жест берсерките да се приближат и те изтичаха при него.
- Ноа, Адам, вземете - подаде им униформите.
- Виж ти, виж ти... вампире - прошепна изумен Ноа. - Много си убедителен.
- Аз съм ванир, това е моя дарба.
Една от многото, помисли си Айлийн и го погледна втренчено. Калеб я погледна и се усмихна. Благодаря, Айлийн.
Благодареше й не само защото го беше послушала, а и защото му беше дала възможност да се свърже с нея по този мисловен начин. Това беше голямо успокоение за него. Но имаше нужда от физическата връзка, за да може да възвърне цялата си жизнена сила. Що се отнася до емоционалния елемент... това му изглеждаше невъзможно в момента.
След няколко минути Ноа и Адам вече бяха приели самоличността на Марк и Били, доставчиците от „МРВ".
- Ти ще влезеш с тях - каза Калеб на Айлийн. - Всички тези кашони трябва да бъдат занесени в някоя от залите или лабораториите на тази сграда. Ще отидеш при рецепциониста и ще му го внушиш, както аз направих с тези двамата. Постарай се Ноа и Адам да чуят указанията му.
- Ще опитам.
- Докато Ноа и Адам проверяват какво има в сградата и какво се върши там, ти трябва да извлечеш от съзнанието му всички пароли за базите данни.
- Да го накарам ли да свали информацията от целия компютър?
- Да, това ще е много полезно. Имаме нужда обаче от пароли, имейл адреси, архивирани файлове и така нататък... Разбираш ли?