Айлийн, спокойно. Долавям сърцебиенето ти. С теб съм.
- Кога... кога си говорил с господин Микаил? - попита тя с треперещ глас.
- Тази сутрин, госпожице.
О, Боже... Калеб - чувстваше неистов студ. Айлийн, вземи данните и излез оттам. Не искам да те усещам в такова състояние.
- За нещо специално ли идва господин Микаил? - настоя Айлийн.
- Накара ме да направя резервация за десет души в „Айви", един много реномиран ресторант в Лондон.
- Какъв е адресът и за колко часа е резервацията?
- Улица „Мур", номер шестнайсет, в осем и половина.
- Джъд, дай ми флашката и органайзера си със задачи. - Накара го да побърза с жест.
- Разбира се, госпожице, заповядайте - подаде й спокойно едно черно блекбъри и флашката.
- Няма да си спомняш нищо от това, което говорихме - каза тя с тих, успокояващ шепот. - Ще си тръгна оттук и няма да помниш, че си ме виждал. Никога не си ме виждал.
Джъд се съгласяваше с полуотворена уста и премрежен поглед.
Асансьорът се отвори и се появиха Ноа и Адам, странно пребледнели и уплашени.
- Трябва да се подпечатат документите ви - процеди Айлийн през зъби. Какво ли бяха видели?
Адам почака оглупелия Джъд да подпечата документите, без да откъсва влюбения си поглед от Айлийн.
Адам хвана Айлийн за ръка и излязоха. Отидоха при Калеб, който разглеждаше онова, което беше извадил от кашоните. Всякакви замразени епруветки, стъклени бурканчета, пулверизатори, хирургически консумативи...
- Добре ли си? - попита Калеб и погледна Айлийн. Беше бледа.
- Не - отвърна тя с празен поглед.
- Да се махаме оттук, вампире - каза рязко Ноа. - Това място е отвратително.
Калеб се съгласи. Сложи всичко, което беше намерил, в един черен сак и излезе от камиона. Изчака берсерките да се преоблекат. Накара доставчиците да се събудят, преоблекат, да разгледат документите и да потеглят.
Калеб хвана Айлийн под ръка и изгледа Ноа предупредително. Тя нямаше да пътува с тях. Беше негова и се чувстваше зле. Той трябваше да се грижи за нея. Той.
- Идваш с мен - каза й, като я гледаше загрижено. Айлийн се съгласи, разтреперана. Беше твърде притеснена, за да му противоречи. Притискаше органайзера към гърдите си.
След като се качиха в колата и потеглиха към Улвърхамптън, Калеб стана безмилостен с нея.
- Веднага ми кажи какво откри.
Айлийн се взираше в спусналата се облачна нощ. Небето беше навъсено. Преглътна и погледна Калеб с навлажнени очи.
- Виктор, моят лекар... работи с Микаил във фирмата. От около дванайсет години. Той... движи нещата от Барселона в мое отсъствие.
Калеб я погледна. Искаше да разбере дали действително се беше разтревожила от предателството на Виктор. Само като си помислеше, че русият можеше да събуди някаква нежна емоция у Айлийн, побесняваше.
- Виктор не е невинен. Той е знаел какво прави, когато те е инжектирал. Продължавай - изръмжа той.
- Ми... Микаил е жив. - Брадичката й затрепери.
Калеб стисна устни и хвана волана толкова силно, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Как беше възможно? Самаел го беше пресушил и погребал. Беше мъртъв. Значи...?
- Кажи ми, че не е възможно - помоли го тя с уплашени очи. - Видях го как се строполи безжизнен, с разкъсана шия. Самаел го уби пред очите ми...
- Всичко е наред, малката, успокой се. Разкажи ми какво ти каза.
- Планирал е да дойде в Лондон вдругиден. Име среща в „,Айви", резервирали са им частно сепаре за осем и половина за десет човека. Те знаят, че съм тук - каза отчаяно. Дъхът й секваше. - Знаят, че сте ме довели тук - прошепна със сподавен глас. - Откъде знаят? Кой им е казал, по дяволите? - извика. - Защо е още жив?
- Не знам, ангелче. - Но щеше да разбере скоро. - Мену Каал и Самаел се заеха да погребат тялото. Освен ако...
- Какво? - попита разтреперана Айлийн.
- Нищо - отвърна той разсеяно. - Ще проверя всичко. Всъщност ти си казала на Виктор, че ще дойдеш да работиш в Лондон. Убеден съм, че идват насам, за те открият. Микаил ще иска да отмъсти за опита за убийство и ще дойдат тук...
Айлийн го погледна. Калеб беше прониквал в съзнанието й. Трябваше да свикне с тези подробности. Покри лицето си с ръце и въздъхна шумно.
- Идва за мен. За всички нас... - Опря крака в кожената седалка и прегърна коленете си.
- Страх ли те е? - попита той съчувствено. - Аз няма да позволя да те наранят, Айлийн. Ще разплета този случай докрай. Не се притеснявай.
Айлийн разтвори широко очи и го погледна изненадано. Беше й приятно, че Калеб я закриля, чувстваше се изненадващо сигурна. Тогава си спомни къде се намира. Спомни си какво се беше случило в тази кола преди няколко дни.