- А кой ще ме защити от теб, Калеб? - каза тя, като гледаше пред себе си напълно сломена.
Калеб я погледна тьжно и един мускул на брадичката му потрепери.
- Аз ще те защитавам от себе си. Вече ти казах, че няма да ти навредя отново.
Телефонът му иззвъня. Беше получил съобщение от Съвета, но не от двамата от Уолсол, а от тези в Дъдли. Гуин и Беата. Намръщи се и го прочете.
В 22:00 часа среща в ресторант „Атина", в Бирмингам. Вече предупредихме клана на берсерките, за да дойдат с нас. Самаел е избягал, а Дюбв и Фиибар са изчезнали. Пазачите на дупката са убити. Самаел е побеснял и е опасен.
- Какво има?
Лицето на Калеб стана сурово.
- Самаел е избягал. Убил е пазачите на дупката.
- Какво? Каква дупка? - извика тя.
- Мястото, където го затворихме, стаята за гладуване. Намира се под земята... Възможно е двамата членове на Съвета от Уолсол да са замесени в неговото освобождаване. Изчезнали са и никой не знае нищо за тях. Отиваме в Бирмингам, за да говорим с клановете.
- Не може да е истина. - Айлийн потъна в седалката. - Кажи ми, че е някакъв кошмар...
Калеб прокле всичко живо. Айлийн имаше нужда от много повече закрила, отколкото си мислеше, а той не беше в състояние да я пази. Едва беше успял да прикрие неразположението си и загубата на сили. Но не искаше състраданието да я привлече към него, а истинската страст, чистото желание да отдаде тялото си на своя caraid.
Микаил и всички онези, които той все още не познаваше, щяха да я търсят. Тя беше еволюционен скок, чудо, възможност да бъде зачената нова, почти непобедима, раса. Самаел искаше да я убие само за да отмъсти за брат си. Разбира се, ако не знаеше, че е негова племенница.
Погледна тъмнокосата й красота и лилави очи и за първи път я видя като крехко момиче, което се нуждае от много грижи. Трепереше и беше шокирана от последните новини. Имаше нужда от топлина и разбиране. Необичайна за него нежност притисна сърцето му.
Тя го погледна крадешком. След час и половина щяха да пристигнат в Бирмингам, а тя изпитваше нужда някой да я докосне и прегърне.
- Кажи ми какво искаш и аз ще ти го дам - каза й той нежно. Айлийн се сепна, сякаш я бяха изгорили с нагорещено желязо.
Той беше постоянно в съзнанието й. Вече не можеше да излезе от нея.
- Просто...
- Какво, Айлийн? Кажи ми, защото копнея да направя нещо и не искам да допускам повече грешки с теб. Не искам да те плаша отново.
Тя наведе примирено поглед. Преглътна. Разкопча колана си с несигурни ръце и го помоли с очи за разрешение, с цялото смирение на света. Имаше нужда от едно силно тяло до себе си, в чиято прегръдка да потъне.
- Ела тук, Айлийн. - Той вдигна лявата си ръка и я прикани да се сгуши в него.
- Почакай... просто... Това нищо не значи, нали... - поясни тя с тих глас и вдигнат показалец. Погледна перфектния му профил, мъжествената брадичка и черната му коса. Господи, от всичко на света най-много искаше да се залепи за него. Само това.
- Ще означава това, което ти искаш. - Той се усмихна кротко и Айлийн реши, че ще припадне. Толкова нежен изглеждаше. - Хайде, малката. Нека те прегърна. Аз имам нужда от това повече, отколкото ти.
Айлийн прехапа устни, за да не заплаче. Калеб искаше да я накара да се чувства добре. Наложи си да мисли така. Нищо повече. Просто любезен жест от негова страна.
Отмести се и се долепи до него. Събра ръце на гърдите си, за да не го докосва, и подпря глава на мускулестото му рамо. Вдиша и притисна колене към тялото си, за да задържи топлината.
Ароматът на манго ставаше все по-слаб. Тя се учуди. Дразнеше яq че се чувства добре в прегръдката му, но това беше реалността. Никога не беше усещала нещо толкова хубаво.
Калеб почувства покорното и меко тяло на момичето и сърцето му заби лудо. Обви я с ръка и я притисна към себе си в жест на притежание.
Айлийн въздъхна и се успокои. Имаше нужда някой да я прегърне така, да я подслони. Несъзнателно потърка буза в рамото му и затвори очи.
- По-добре ли си? - попита го тя с леко кокетство. Той беше казал, че се нуждае от прегръдка, нали така?
- Много, много по-добре - усмихна се Калеб, като не обръщаше внимание на това, колко го притиска панталонът в областта на слабините. Ако протегнеше още ръката си, щеше да обгърне изцяло една от прекрасните й гърди. Потисна реакцията на тялото си спрямо близостта й и се съсредоточи в шофирането.
Сърцето на Айлийн подскачаше от радост и от някакво особено чувство, което никога не беше усещала. Наслаждаваше се на момента и се чувстваше като ученичка. Опита се да заспи.
Калеб шофираше с една ръка, изпълнен с щастие за първи път от хилядолетия.
Какво ли се случваше между съзнанието, тялото и сърцето при ванирските двойки? Какво ли щеше да бъде да обладае слабото и нежно тяло на Айлийн с нейното съгласие? Щеше ли да бъде страстна? Въздъхна. Вече беше убеден в това. Айлийн беше огън, само трябваше да престане да се страхува от това да се разпали. Той щеше да я въведе в удоволствията на двойките и, кой знае, може пък в интимността да успеят да се свържат така, че да достигнат до сърцата си. Изненада се, когато проумя колко много иска Айлийн да почувства нещо към него.