С тази мечта, изказа гласно последната си мисъл:
- Никой няма да те докосне, Айлийн. Аз ще те защитавам. Обещавам ти.
14.
- Защо срещата е тук? Това е гръцки ресторант - каза Айлийн и влезе неохотно. - Всичко ли правите по този начин?
- Как?
- Така... - посочи всичко, което я заобикаляше. - Толкова... снобско. Не може ли да се срещнем на някое по-скрито място и да поговорим спокойно?
- Като по филмите? - усмихна се той.
- Да, например.
- Има много начини да постигнем съгласие. И освен това, като се събираме на публично място, това означава, че няма да се караме.
- Значи го правите като предпазна мярка?
- Горе-долу. - Той сви рамене.
Шумотевицата беше оглушителна. Хората се смееха и пляскаха с ръце, улисани в своите празненства. Някаква чиния полетя надясно и се удари в стената, като за малко не уцели една картина с изглед от Гърция. Хората приветстваха онзи, който я беше хвърлил, и след това се заеха да се хранят спокойно, сякаш всичко си беше нормално.
- Запазили сме едно помещение в дъното - каза Калеб тихо. Първи я поздрави дядо й Ас. Прегърна я силно и й прошепна:
- Притеснявах се за теб, миличка.
- Добре съм.
Ас я погледна в очите и забеляза страх и несигурност. Какво ли бяха открили?
- Много се гордея с теб, Айлийн. Ти си смела жена. Айлийн се усмихна и очите й заблестяха от вълнение. Дядо й се гордееше с нея. Нейният дядо. Почувства се добре. Имаше истинска родствена връзка с някого. Откакто се беше трансформирала, откриваше приятни неща.
Седнаха на дългата маса с формата на буквата „П". Калеб, Айлийн, Ас, Ноа и Адам седнаха по средата. Мену, Каал, Дана, Гуин и Беата - срещу тях. Останалите се разположиха наоколо.
Мену гледаше онова, което Калеб беше донесъл от палетата. Изглеждаше притеснен, докато Ноа и Адам разказваха какво са открили в подземията на сградата.
- Имат оборудвана огромна лаборатория, с различни зали, до които няма достъп, ако не се въведат пароли - поясни Адам. -Ноа успя да влезе в една и видя какво има там.
- Криогенно замразени тела - обясни Ноа. - Някои са на полутрансформирани берсерки, други на напълно трансформирани. Имаше и такива на берсерки в нормална човешка форма -каза с отвращение. — В съседната зала имаше абсолютно същото, но телата бяха на ванири…
Присъстващите зашепнаха неодобрително.
- в същите зали държат огромни хладилници със замразени епруветки. Това са... - избърса потта от челото си - проби от мъжка сперма и женски яйцеклетки. От едната раса и от другата.
- Боже мой... — каза Айлийн сподавено.
- Други епруветки съдържат кръвни проби, има огнеупорни съдове с ципести тъкани, които не успях да разбера какво точно представляват... Но най-лошото...
- Какво? - попита нетърпеливо Ас.
- Имат криогенно замразени човешки ембриони. Много от тези ембриони са в процес на развитие, други са с ужасни малоформации. Лапи, вместо ръце, косо разположени очи, недоразвити опашки... Отвратително е. Има още много затворени зали... Сигурен съм, че при тях има все още живи хора от клановете... Чувствам го.
Настана тишина. В далечината се чуваше как полита по някоя чиния.
Влязоха келнерите и поднесоха храната. Айлийн погледна чинията си и се намръщи.
- Какво е това? — обърна се тя към Калеб.
- Казва се колокитакия - отвърна той с усмивка. - Тиквички със зехтин и чесън.
- Чесън? Вечерта?
- Така никой вампир няма да те ухапе - вдигна вежди развеселен.
- Много смешно. А това? - Посочи една чиния с картофи и зелени листа.
- Това са долмадес - обясни той, като понесе към устата си една хапка от тиквичките. - Плънка, завита в лозови листа.
- Изглежда вегетарианско... Не ядете ли месо? - Тя не обичаше месото. Беше вегетарианка.
- Не. То е единственото, което нашето тяло не приема - отвърна той и взе една топла питка. Сервитьорката му се усмихна и той й намигна. - Ванирите обожават животните и не одобряват те да бъдат изяждани.
Айлийн погледна сервитьорката, а после него. Почувства се, все едно някой я бе изритал в корема. Как си позволяваше? Един момент. Какво й ставаше? Прииска й се да потъне в земята, когато откри, че не й харесва този арогантен ванир да флиртува с друга жена.