Выбрать главу

— Честно казано, доктор Селф, не смятам, че отговаряте на критериите.

— Честно казано, Бентън, това е последното нещо, което искаш, нали? Но нямаш избор, защото болницата е твърде проницателна, за да ме дискриминира.

— Поставяли ли са ви диагноза биполярно разстройство?

— Никога не са ме наричали другояче, освен талантлива.

— Някой в рода ви страдал ли е от биполярно разстройство?

— Какво ще докаже всичко това накрая, е твоя работа. Че по време на различни настроения дорзолатералният префронтален кортекс на мозъка ще се освети, ако получи необходимите външни стимули. И какво? Томографията и ядрено-магнитният резонанс ясно демонстрираха, че има ненормално нахлуване на кръв в префронталните райони и намалена активност в дорзолатералния префронтален кортекс у хора, страдащи от депресия. Сега прибавяш насилие съм смесицата и какво ще докажеш, и защо това да има значение? Знам, че малкият ти експеримент не е одобрен от комисията за работа с човешки обекти към Харвардския университет.

— Не провеждаме изследвания, които не са одобрени.

— Тези здрави контролни обекти. Още ли са здрави, когато приключиш с тях? Какво става с не дотам здравия обект? С горкия нещастник, който стада от депресия, шизофрения, биполярно разстройство или друго заболяване, който в миналото е наранявал себе си или другите, или се е опитвал, или просто си е фантазирал за това?

— Явно Джаки ви е подготвила — заключи той.

— Не съвсем. Тя смята, че дорзолатералният префронтален кортекс е вид риба. И преди са правени изследвания как реагира мозъкът на похвали и критики от майката. Сега вкарваш и насилие в изследването и какво ще докажеш, и защо то да е важно? Показваш какво е различно в мозъците на хора, склонни и несклонни към насилие, но какво доказва това и защо то е важно? Ще може ли да спре Пясъчния човек?

— Пясъчния човек?

— Ако погледнеш в мозъка му, ще видиш Ирак. И после какво? Ще изтръгнеш с магия Ирак и той ще се оправи?

— Имейлът от него ли е?

— Не знам кой е той.

— Може да е разстроеният пациент, когото сте пратили при доктор Марони.

— Не разбирам какво виждаш в Кей — смени темата тя. — На морга ли мирише, когато се прибира у дома? Но теб те няма, когато тя се прибира.

— Според собствените ви думи сте получили имейла няколко дни след намирането на трупа на Дрю. Съвпадение ли е? Ако имате информация за убийството й, трябва да ми кажете — настоя Бентън. — Моля ви да ми кажете. Въпросът е сериозен.

Доктор Селф протегна крака си и с босото ходило докосна масичката между двамата.

— Ако ритна касетофона от масичката и той се счупи, какво ще стане?

— Който е убил Дрю, ще извърши и друго убийство.

— Ако ритна касетофона — тя го докосна с палеца на крака си и леко го премести, — какво ли ще кажем и какво ли ще направим?

Бентън стана от стола.

— Искате ли още някой да бъде убит, доктор Селф? — Той взе касетофона, но не го изключи. — Не сте ли го преживели вече?

— Ето на — каза тя от леглото. — Това е заговорът. Кей отново ще излъже за мен. Като миналия път.

Бентън отвори вратата.

— Не — процеди. — Този път ще бъде много по-зле.

9.

Осем часът вечерта във Венеция.

Марони напълни отново чашата си с вино и усети неприятната миризма на канал, която го лъхна от отворения прозорец, докато дневната светлина помръкваше. Облаците се бяха струпали на небето като слой гъста пяна, а по хоризонта искряха златисти отблясъци.

— Истинска маниачка. — Гласът на Бентън Уесли се чуваше ясно, сякаш беше до него, а не в Масачузетс. — Не мога да се държа прилично, както подобава на лекар. Не мога да седя и да слушам нейните лъжи и манипулации. Намери някой друг. Приключих с нея. Не се справям добре, Пауло. Държа се като ченге, не като лекар.

Доктор Марони седеше до прозореца на апартамента си и пиеше хубаво вино „Бароло“, което сега този разговор разваляше. Не можеше да се отърве от Мерилин Селф. Беше нахлула в болницата му. Беше нахлула в Рим. Сега го беше последвала и във Венеция.

— Всъщност питам дали мога да я изключа от изследването. Не искам да я подлагам на скенер — каза Бентън.

— Не мога да ти кажа какво да правиш — отговори доктор Марони. — Изследването е твое. Но ако искаш моя съвет, не я дразни. Направи й скенер. Превърни го в приятно изживяване и просто кажи, че данните не са подходящи. Тогава ще си тръгне.