— Можеш ли да ми дадеш някаква информация за него? — попита Бентън. — Нещо за миналото му? Физическо описание? Знам, че е служил в Ирак. Само това знам.
— Дори да исках, не мога, Бентън. Не нося бележките си.
— Което значи, че в тях може да има важна информация.
— Възможно е — съгласи се доктор Марони.
— Не смяташ ли, че трябва да провериш?
— Не са у мен — каза доктор Марони.
— Не са у теб ли?
— Искам да кажа, че не са в Рим — отговори той от потъващия град.
Часове по-късно, кръчма „Ритащият кон“ на трийсет километра северно от Чарлстън.
Марино седеше на една маса с Шанди Снук, двамата ядяха пържени пилешки филета със сос и каша от булгур. Мобилният му телефон иззвъня и той погледна номера на дисплея.
— Кой е? — попита тя и отпи през сламката от коктейла си „Блъди Мери“.
— Защо не ме оставят на мира?
— Дано да не е това, което си мисля — каза Шанди. — Седем часът е и вечеряме.
— Няма ме. — Марино натисна копчето, за да заглуши звука, като си даде вид, че не му пука.
— Да. — Тя шумно изсмука последните капки от питието си, което му напомни звука от отпушване на канал. — Няма никой вкъщи.
От колоните в заведението гърмеше южняшката банда „Ленард Скинард“, неоновите реклами на „Будвайзер“ светеха, а перките на вентилаторите бавно се въртяха. Стените бяха украсени със седла и автографи, а рамките на прозорците — с модели на мотоциклети, фигурки на коне и керамични змии. Дървените маси бяха заети от рокери. На верандата отвън седяха още рокери, всички ядяха и пиеха и се подготвяха за концерта на „Хед Шоп Бойс“.
— По дяволите! — измърмори Марино, загледан в телефона на масата и слушалката на блутуута до него.
Беше невъзможно да пренебрегне обаждането. Макар на дисплея да не се изписа номер, знаеше, че е тя. Сигурно вече беше видяла какво има на десктопа на компютъра му. Беше изненадан и ядосан, че й трябваше толкова време. Едновременно с това изпитваше сладостната тръпка на отмъщението. Представи си как доктор Селф го желае, както го желаеше Шанди. Как го изтощава от секс като Шанди. Не беше спал цяла седмица.
— Както винаги съм казвала, онзи няма да стане по-мъртъв, нали? — напомни му Шанди. — Нека поне веднъж Голямата шефка да се погрижи.
Беше тя. Шанди не се сети. Предполагаше, че е някое погребално бюро. Марино посегна към коктейла от бърбън с джинджифилова бира и продължи да поглежда към телефона.
— Остави я тя да се погрижи — продължи да вика Шанди. — Майната й.
Марино не отговори, но напрежението му нарастваше, докато разклащаше последните глътки от питието в чашата. Когато не отговаряше на обажданията на Скарпета, гърдите го стягаха от тревога. Спомни си думите на доктор Селф и се почувства измамен и обиден. Лицето му се зачерви. Повече от двайсет години Скарпета го караше да се чувства непълноценен, докато може би проблемът беше у нея. Точно така. Сигурно вината беше у нея. Тя не харесваше мъже. Не, по дяволите! А през цялото време го караше да се чувства така, сякаш проблемът е у него.
— Нека Голямата шефка да се погрижи за поредния труп. И без това няма какво друго да прави — продължи да опява Шанди.
— Не знаеш нищо за нея, нито за това какво прави.
— Ще се изненадаш какво знам за нея. По-добре внимавай. — Шанди направи знак да й донесат още едно питие.
— За какво да внимавам?
— Не я защитавай. Защото започваш да ми лазиш по нервите. Може би забравяш за моето място в живота ти.
— След цяла седмица.
— Не забравяй, скъпи. Не съм момиче на повикване. Но ти май си на повикване при нея — предизвика го тя. — И защо? Защо винаги трябва да скачаш по нейна заповед? Скачай! Скачай! — Тя щракаше с пръсти и се смееше.
— Млъкни, по дяволите!
— Скачай! Скачай! — Наведе се така, че той да види какво има под копринената й блуза.
Марино посегна към телефона и слушалката.
— Знаеш ли каква е истината? — Шанди беше без сутиен. — Държи се с теб сякаш си момче за всичко, лакей, нищожество. И не съм първата, която го казва.
— Не позволявам на никого да се държи така с мен — сопна се той. — Ще видим кой е нищожество. — Мислеше за доктор Селф и си представи, че го дават по телевизията.
Шанди се пресегна под масата и той видя част от деколтето й. Толкова, колкото тя искаше. После докосна члена му.