— Защо не излезеш навън като мъж? Имам да ти кажа нещо.
Марино последва него и кучето през паркинга до един стар мотоциклет, навярно сглобен през 70-те, с четири скорости и крачно запалване. Беше черен на цвят и също като кърпата на мъжа — с нарисувани пламъци. Имаше нещо странно в регистрационния му номер.
— Картон — осъзна Марино на глас. — Ръчно направен номер. Не е ли страхотно? Казвай сега каквото имаш да казваш.
— Знаеш ли защо дойдох тази вечер? За да ти предам нещо — заговори мъжът с кърпата. — Седни! — викна той на кучето, което страхливо се сниши и легна по корем.
— Другия път ми прати писмо. — Марино го сграбчи за реверите на мръсното дънково яке. — По-евтино е от погребение.
— Ако не ме пуснеш, ще те наредя така, че няма да ти хареса. Има причина да съм тук и по-добре ме изслушай.
Марино го пусна и осъзна, че всички бяха излезли от кръчмата и ги наблюдаваха от верандата. Кучето продължаваше да лежи по корем.
— Кучката, за която работиш, не е добре дошла по тези места и по-добре да се връща там, откъдето идва — каза мъжът с кърпата. — Просто ти предавам съвета на някой, който може да направи нещо по въпроса.
— Как я нарече?
— Циците на кучката си ги бива, само това мога да кажа. — Той сви длани пред гърдите си и се облиза. — Ако не напусне града, ще ги изпробвам лично.
Марино силно ритна мотора, който глухо тупна на земята. Извади своя 40-калибров глок от колана на джинсите си и го насочи между очите на мъжа.
— Не ставай глупав — процеди мъжът, а другите от верандата започнаха да подвикват. — Ако ме застреляш, с жалкия ти живот е свършено и го знаеш.
— Хей! Хей! Хей!
— Чакай!
— Пийт!
Марино имаше чувството, че горната част от главата му я няма, докато се взираше в точката между очите на мъжа. Дръпна плъзгача, за да зареди пистолета.
— Ако ме убиеш, все едно и ти си мъртъв — каза мъжът с кърпата, но си личеше, че беше уплашен.
Мотористите бяха станали на крака и му викаха. Марино смътно осъзна, че някои от тях слязоха на паркинга.
— Вземай си скапания мотор — изръмжа Марино и свали пистолета. — Но остави кучето.
— Няма да оставя проклетото куче!
— Ще го оставиш. Държиш се гадно с него. Сега се разкарай, преди да ти направя трето око.
Докато мотоциклетът се отдалечаваше, Марино изпразни пълнителя и прибра пистолета в колана си, изненадан и ужасен от току-що изпитания гняв. Той погали кучето, а то пак легна по корем и близна ръката му.
— Ще намерим някой добър човек да се грижи за теб — каза му Марино и усети как някой го хваща за ръката.
Вдигна очи и видя Джес.
— Крайно време е да вземеш мерки — настоя тя.
— За какво говориш?
— Знаеш за какво. Онази жена. Предупредих те. Тя те унижава, кара те да се чувстваш като нищожество и виж какво стана. За една седмица се превърна в дивак.
Ръцете му силно трепереха. Извърна се към нея, за да може да чете по устните му.
— Беше глупаво, нали, Джес? А с него какво ще правим? — той потупа кучето.
— Ще стане куче на заведението, а ако онзи се върне, лошо му се пише. Но ти по-добре внимавай. Вече ти има зъб.
— Виждала ли си го досега?
Тя поклати глава.
Марино забеляза Шанди на верандата до перилата. Запита се защо не беше слязла оттам. Той едва не уби човек, а тя още стоеше на верандата.
10.
Някъде наблизо в мрака лаеше куче и лаят му ставаше все по-настойчив. Скарпета разпозна далечния насечен рев на мотоциклета на Марино. Чуваше как проклетата машина се приближава от няколко преки по улица „Мийтинг“ и се движеше на юг. Секунди по-късно машината изрева по тясната алея зад къщата й. Беше пил. Позна по гласа му, докато говореха по телефона. Държеше се безобразно.
Искаше й се да е трезвен, ако щяха да водят продуктивен разговор — може би най-важния, който някога бяха водили. Започна да прави кафе, когато той зави наляво по улица „Кинг“, после пак наляво по тясната алея за коли, която делеше с неприятната си съседка госпожа Гримбол. Марино даде газ няколко пъти, за да обяви присъствието си, и угаси двигателя.
— Имаш ли нещо за пиене? — попита той, когато Скарпета отвори входната врата. — Не бих отказал малко бърбън. Нали, госпожо Гримбол! — изкрещя към жълтата дървена къща и едно перде помръдна.