— Видяла си записа заради шпионската техника на Люси. — Марино я изгледа сърдито. — Шанди не искаше да отстъпи. Не искаше да излезе от хладилника. Опитах се.
— Това не е оправдание.
— Шпионираш ме. Писна ми от това.
— И на мен ми писна от твоето предателство и неуважение! — ядоса се Скарпета.
— И без това мислех да напусна — продължи той със заядлив тон. — Щом си си пъхала носа в кореспонденцията ми с доктор Селф, знаеш, че имам подобри възможности, отколкото да вися тук с теб до края на живота си.
— Ще напуснеш? Или може би се надяваш да те уволня? Защото това заслужаваш след постъпката си. Не пускаме външни хора в моргата и не излагаме на показ горките хора, които са се озовали там.
— Жените вечно преувеличават. Стават емоционални и неразумни. Хайде, уволни ме — предизвика я той с дрезгав глас, като се стараеше да произнася думите ясно, за да не личи колко е пиян.
— Доктор Селф точно това иска.
— Ти й завиждаш, защото тя е много по-важна от теб.
— Ти не си Пийт Марино, когото познавам.
— И ти не си Скарпета, която познавам. Прочете ли какво още казва тя за теб?
— Тя казва доста неща за мен.
— Че живееш в лъжа. Защо най-после не си го признаеш? Може би затова Люси е такава. Метнала се е на теб.
— Сексуалните ми предпочитания? Това ли те интересува така отчаяно?
— Боиш се да си признаеш.
— Ако намеците на доктор Селф бяха истина, нямаше да ме е страх от хомосексуалността. Само хора като нея и теб се боят от нея.
Марино се облегна на стола си и за миг изглеждаше сякаш ще се разплаче. После лицето му отново стана твърдо и той се загледа в огъня.
— Стореното от теб вчера — продължи тя — не е присъщо на Марино, когото познавам от толкова години.
— Може би е, но не си искала да го видиш.
— Знам, че не е. Какво е станало с теб?
— Не знам как стигнах дотук — заговори той. — Обръщам се назад и виждам онзи млад мъж, който известно време имаше успехи като боксьор. Само че не исках мозъкът ми да стане на каша. Писна ми да бъда униформен полицай в Ню Йорк. Ожених се за Дорис, на нея й писна от мен, имах откачен син, който е мъртъв, а аз все още преследвам откачалки. Не знам защо. Така и не успях да разбера защо и ти се занимаваш с това. Сигурно няма да ми кажеш — сърдито добави той.
— Може би защото съм израснала в къща, където никой не ми казваше това, което исках да чуя. Не се чувствах разбрана и пълноценна. Може би защото гледах как баща ми умира. Всеки ден всички наблюдавахме смъртта му. Може би прекарах останалата част от живота си в опити да разбера онова нещо, което ме победи като дете. Смъртта. Не смятам, че има прости или логични причини да станем такива, каквито сме, или да постъпваме по определен начин. — Тя го гледаше, но той не отвърна на погледа й. — Може би няма просто или логично обяснение и за твоето поведение. Но ми се иска да имаше.
— Едно време не работех за теб. Сега това се промени. — Той стана. — Ще пия един бърбън.
— Нямаш нужда от повече бърбън. — Тя беше смаяна.
Той не я слушаше и знаеше къде е барът. Чу го как отвори шкафа, извади чаша, после отвори друг шкаф и извади бутилка. Върна се в стаята с чаша алкохол в едната ръка и с бутилка в другата. У нея се надигна безпокойство и й се прииска той да си тръгне, но не можеше да го изгони пиян посред нощ.
Марино остави бутилката на ниската масичка и каза:
— Разбирахме се много добре през всичките години в Ричмънд, когато бях главен детектив, а ти — главен съдебен лекар. — Той надигна чашата. Пиеше на големи глътки. — После те уволниха, а аз напуснах. Оттогава нищо не се нарежда така, както очаквах. Харесваше ми във Флорида. Имахме прекрасен тренировъчен център. Отговарях за разследванията, плащаха ми добре, дори ходех на психоаналитик. Не че имах нужда от нея, но отслабнах, бях в отлична форма. Справях се много добре, докато не престанах да я посещавам.
— Ако беше продължил да ходиш при доктор Селф, тя щеше да съкрати живота ти. И се чудя как не разбираш, че контактите й с теб са чиста манипулация. Знаеш каква е. Видя каква е в съда. Сам я чу.
Той отново отпи от бърбъна.
— Веднъж се намери жена, по-силна от теб, и ти не можеш да се примириш. Може би не ти харесва връзката ми с нея. Затова трябва да я очерниш, иначе какво друго ти остава? Завряла си се тук, в тази пустош, още малко и ще станеш домакиня.
— Не ме обиждай. Не искам да се караме.
Той продължаваше да пие и все повече се озлобяваше.