— Тъкмо заради връзката ми с нея ти поиска да се махнем от Флорида. Сега разбирам.
— Мисля, че се махнахме от Флорида заради урагана Уилма — поправи го тя, а тревогата й се засили. — Както и заради желанието ми отново да имам истински кабинет и собствена практика.
Марино пресуши чашата и си наля още.
— Пи достатъчно — каза тя.
— Права си. — Той надигна чашата и пак отпи.
— Време е да повикам такси да те закара у вас.
— Може би трябва да започнеш практика другаде и да се разкараш от тук. Ще ти бъде по-добре.
— Не ти преценяваш къде ще ми бъде добре — отбеляза тя, като наблюдаваше отблясъците на огъня по лицето му. — Моля те, не пий повече. Вече пи достатъчно.
— Достатъчно е, знам.
— Марино, моля те, не позволявай доктор Селф да ни скара.
— Не е нужно да го прави. Ти сама го постигна.
— Да не започваме.
— Напротив. — Той вече заваляше думите, полюшваше се на стола си, в очите му имаше опасен блясък. — Не знам колко дни ми остават. Кой, по дяволите, знае какво ще се случи. Затова нямам намерение да си губя времето на място, което мразя, и да работя за жена, която не се отнася към мен с уважението, което заслужавам. Сякаш си по-добра от мен. Но не си.
— Какво значи колко дни ти остават? Нима казваш, че си болен? — попита тя.
— Болен и уморен. Това ти казвам.
Тя никога не го беше виждала толкова пиян. Марино с несигурни ръце си сипа още бърбън и разля малко на масата. Имаше желание да му отнеме бутилката, но блясъкът в очите му я спря.
— Живееш сама, а това не е безопасно — изтъкна той. — Не е безопасно да живееш сама в тази стара къща.
— Винаги съм живяла сама.
— Да. И какво говори това за Бентън? Надявам се, че двамата си живеете добре.
Никога не беше виждала Марино толкова пиян и озлобен, и не знаеше какво да прави.
— Стигнах до етап, в който трябва да направя избор. Затова сега ще ти кажа истината. — Той пръскаше слюнки, докато говореше, а чашата с бърбън опасно се накланяше в ръката му. — Писна ми до смърт да работя за теб.
— Щом се чувстваш така, радвам се, че ми го казваш. — Но въпреки опитите й да го успокои, той се ожесточаваше още повече.
— Бентън, богатият сноб. Доктор Уесли. Значи, защото аз не съм лекар, адвокат или индиански вожд, не съм достоен за теб. Едно ще ти кажа обаче. Достоен съм за Шанди, а тя не е такава, за каквато я мислиш. Семейството й е по-добро от твоето. Не е израснала в бедност в Маями в дома на бакалин емигрант, току-що слязъл от кораба.
— Много си пиян. Можеш да спиш в стаята за гости.
— Семейството ти не е по-добро и от моето. Току-що емигрирали италианци, които ядат само евтини макарони с доматен сос пет дни седмично — изфъфли той.
— Ще ти повикам такси.
Марино с трясък остави чашата на масичката за кафе.
— Мисля, че е много добра идея да се метна на мотора и да си тръгна. — Хвана се за стола, за да запази равновесие.
— Няма да се доближаваш до мотора — каза остро тя.
Той тръгна и се блъсна в рамката на вратата, а тя го хвана за ръката. Почти я завлече към входната врата, а Кей се опитваше да го спре, умоляваше го да не тръгва. Марино бръкна в джоба си за ключа от мотора, но тя го измъкна от ръката му.
— Дай ми ключа. Засега те моля любезно.
Тя го стисна в юмрук зад гърба си в малкото фоайе до входната врата.
— Няма да се качиш на мотора. Не можеш да ходиш. Ще вземеш такси или ще преспиш тук. Няма да допусна да убиеш себе си или някой друг. Моля те, послушай ме.
— Дай ми го. — Той я гледаше с безизразен поглед. Огромен мъж, когото вече не познаваше. Непознат, който можеше да я нарани физически. — Дай ми го. — Той се пресегна зад нея и сграбчи китката й, а тя се парализира от страх.
— Марино, пусни ме. — Бореше се да освободи ръката си, но все едно беше стегната в менгеме. — Причиняваш ми болка.
Той посегна и сграбчи другата й китка и страхът й се превърна в ужас, когато се наведе над нея и я притисна към стената. В мозъка й препускаха отчаяни мисли как да го спре, преди да стигне още по-далеч.
— Марино, пусни ме. Причиняваш ми болка. Хайде пак да седнем в дневната. — Опитваше се да говори спокойно, а ръцете й бяха болезнено стегнати зад гърба. Той силно се притисна към нея. — Марино, престани. Не искаш да го правиш. Много си пиян.
Той я целуна и я притисна силно. Тя извърна глава, опита се да отблъсне ръцете му, бореше се и го молеше. Ключът за мотоциклета издрънча на пода, докато той я целуваше, а тя се противеше и се опитваше да го накара да я чуе. Той разкъса блузата й. Отново му каза да спре, мъчеше се да го спре, докато той разкъсваше дрехите й. Опитваше се да отблъсне ръцете му, каза му, че я боли, после престана да се бори с него, защото той вече беше някой друг. Не беше Марино. Беше непознат, който я нападаше в дома й. Видя пистолета, пъхнат в колана на джинсите му, а той падна на колене, причинявайки й болка с ръцете и устните си.