— Роуз не знаеше, че има апартамент в сградата — обясни Люси от вратата, като наблюдаваше фоайето, за да следи кой влиза. — Когато разбра, се сети кой е и ми каза, че го е виждала да кара скъпа спортна кола, която според нея е порше.
— Тя има волво, старо като котката ми.
— Винаги съм обичала коли, така че Роуз знае много за колите, дори да не й е приятно да ме слуша — каза Люси. — Питай я за порше, ферари и ламборгини, ще ти каже всичко. Тукашните хора не наемат поршета. Може би мерцедеси, но не и порше, каквото има той. Затова предположих, че го държи тук.
— Как е тя? — Ед седеше на бюрото си и ядеше чийзбургер от кафене „Суитуотър“. — Сутринта не беше добре.
— Да — кимна Люси, — напоследък не се чувства добре.
— Тази година се ваксинирах срещу грип. Два пъти боледувах от грип и веднъж от настинка. Все едно да ти дадат бонбони, за да нямаш кариеси. Повече няма да се ваксинирам.
— Тук ли беше Джани Лупано, когато Дрю беше убита в Рим? — попита Люси. — Казаха ми, че е в Ню Йорк, но това не значи, че е истина.
— Тя спечели тукашния турнир една неделя в средата на месеца. — Той избърса устата си с хартиена салфетка, посегна към кутията със сода и смукна през сламката. — Знам, че същата вечер Джани напусна Чарлстън, защото ме помоли да се грижа за колата му. Каза, че не знае кога ще се върне, а после изведнъж се появи.
— Но не си го виждал.
— Почти никога не го виждам.
— Разговаряте по телефона.
— Обикновено е така.
— Не разбирам — каза Люси. — Освен заради Дрю, когато играе за купата „Фемили Съркъл“, защо му е да идва в Чарлстън? Турнирът се провежда веднъж годишно.
— Нямаш представа какви хора имат къщи в района. Дори кинозвезди.
— Колата му има ли джипиес?
— Има всичко. Супер кола.
— Ключът ще ми трябва за малко.
— О! — Ед остави чийзбургера в кутийката. — Не мога да го направя.
— Не се тревожи. Няма да я карам, само искам да проверя нещо и знам, че няма да кажеш на никого.
— Не мога да ти дам ключа. — Той беше престанал да се храни. — Ако разбере…
— Ключът ми трябва за десет минути, най-много петнайсет. Няма да разбере, гарантирам ти.
— Може да я припалиш, щом настояваш. Няма нищо лошо в това. — Той отвори пакетче с кетчуп.
— Дадено.
Тя излезе през задната врата и намери поршето в един усамотен ъгъл на паркинга. Включи двигателя и отвори жабката, за да провери регистрацията. Карерата беше модел от 2006-а и беше регистрирана на името на Лупано. Включи джипиеса, провери историята на запазените маршрути и си ги записа.
Звук от охлаждане на магнит, който напомняше забързано дишане.
В кабинета за ядрено-магнитен резонанс Бентън гледаше през стъклото завитите с чаршаф ходила на доктор Селф. Беше легнала върху плъзгаща се маса във вътрешността на четиринайсеттонен магнит, брадичката й беше залепена към гърдите, за да й напомня да не мърда главата си, подпряна на спирала, която щеше да приема радиочестотните импулси, необходими, за да се създаде образ на мозъка й. На ушите й имаше заглушаващи шума слушалки. Малко по-късно, когато започнеше функционалното получаване на образ, тя щеше да чуе през тях записа с гласа на майка си.
— Дотук добре — каза той на доктор Сюзан Лейн. — Като изключим нейните игрички. Ужасно съжалявам, че накара всички ви да чакате. — После се обърна към техника. — Джош? А ти? Буден ли си?
— Нямаш представа с какво нетърпение го очаквам — обади се Джош от конзолата си. — Дъщеричката ми повръща цял ден. Питай жена ми колко иска да ме убие в този момент.
— Не познавам друг човек, който да носи толкова щастие по света. — Бентън имаше предвид доктор Селф, окото на бурята. Пак погледна ходилата й през стъклото и му се стори, че вижда чорап. — С чорапи ли е?
— Имаш късмет, че изобщо е облечена с нещо. Когато я доведох, настояваше да съблече всичко — каза доктор Лейн.
— Не съм изненадан. — Беше внимателен, макар че доктор Селф не ги чуваше, освен ако не включеха интеркома. Все пак ги виждаше. — Напълно е обезумяла. Такава е откакто дойде в клиниката. Престоят й беше продуктивен. Ако питаш нея, е нормална като съдия.
— Попитах я дали носи нещо метално, дали сутиенът й не е с метални банели — обясни доктор Лейн. — Казах й, че скенерът има магнитно привличане шейсет хиляди пъти по-силно от земното и близо до него не бива да има нищо желязно и че изразът „горящ сутиен“ ще има съвсем различно значение, ако сутиенът й е с банели, за които не ни казва. Отвърна, че носи сутиен с банели и е много горда от това, и после се скъса да обяснява за… бремето да имаш големи гърди. Разбира се, казах й, че трябва да свали сутиена, а тя отвърна, че предпочита да свали всичко, и поиска болнична престилка.