— Нямам какво да добавя.
— Така че е облечена с престилка, но аз я убедих да не сваля бикините и чорапите.
— Браво, Сюзан. Хайде да започваме.
Доктор Лейн натисна копчето на интеркома и заговори:
— Сега ще започнем с няколко локализиращи образа. Иначе казано, структурно получаване на образ. Тази първа част ще трае около шест минути и ще чувате доста силни странни шумове, издавани от машината. Как сте?
— Може ли да започваме, моля? — попита доктор Селф.
Изключиха интеркома и доктор Лейн се обърна към Бентън:
— Готов ли си за СПНА? — Степенуване на позитивния и негативния афект.
Бентън отново натисна копчето на интеркома.
— Доктор Селф, ще започна с поредица въпроси за това как се чувствате. Ще ви задавам същите тези въпроси още няколко пъти по време на сеанса, нали?
— Знам какво е СПНА — отвърна тя.
Бентън и доктор Лейн се спогледаха, израженията им бяха спокойни и не издаваха нищо, но доктор Лейн промърмори саркастично: „Прекрасно“.
— Не й обръщай внимание — каза Бентън. — Да започваме.
Джош погледна Бентън, готов да започне. Бентън си мислеше за разговора си с доктор Марони и намекнатото обвинение, че техникът е казал на Люси за важната им пациентка, а после Люси е споделила със Скарпета. Случаят още озадачаваше Бентън. Какво се бе опитал да каже доктор Марони? Докато наблюдаваше доктор Селф през стъклото, му хрумна нещо. Файлът, който не беше в Рим. Файлът на Пясъчния човек. Може би беше тук, в „Маклийн“.
Един монитор показваше жизнените показатели, предавани по щипката на пръста на доктор Селф и маншета за измерване на кръвното. Бентън ги обяви гласно:
— Кръвно налягане сто и дванайсет на седемдесет и осем. — Записа го. — Пулс седемдесет и две.
— Насищане? — попита доктор Лейн.
Той отвърна, че артериалното насищане с оксихемоглобин на доктор Селф — или измереното насищане с кислород на кръвта й — беше деветдесет и девет. Нормално. После натисна копчето на интеркома, за да започне СПНА.
— Доктор Селф? Готова ли сте за въпросите?
— Най-после — чу се гласът й през интеркома.
— Ще ви задавам въпроси и искам да градирате емоциите си по скала от едно до пет. Едно означава, че не чувствате нищо. Две — че чувствате малко. Три е умерено, четири е много, а пет е изключително. Разбрахте ли?
— Запозната съм със СПНА. Аз съм психиатър.
— Изглежда, че е и невролог — коментира доктор Лейн. — Ще измами за тази част.
— Няма значение. — Бентън натисна копчето на интеркома и зададе въпросите — същите, които щеше да й зададе няколко пъти по време на теста. Дали се чувства разстроена, засрамена, натъжена, враждебна, раздразнителна, виновна? Или заинтересувана, горда, решителна, активна, силна, вдъхновена, развълнувана, ентусиазирана, нащрек?
Тя маркира всички с показател едно, като твърдеше, че не чувства нищо.
Той провери жизнените й показатели и ги записа. Бяха нормални, непроменени.
— Джош? — Доктор Лейн му направи знак, че е време.
Започна структурният скенер. Чу се звук като силни удари с чук и на компютърния екран на Джош се появиха образи на мозъка на доктор Селф. Те не разкриваха много. Освен ако нямаше някакво сериозно патологично отклонение, като например тумор, щяха да видят нещо едва по-късно, когато бъдеха анализирани хилядите образи, уловени от ядрено-магнитния резонанс.
— Готови сме да започнем — съобщи доктор Лейн през интеркома. — Добре ли сте?
— Да. — Нетърпеливо.
— През първите трийсет секунди няма да чувате нищо — обясни доктор Лейн. — Затова мълчете и се отпуснете. После ще чуете на запис гласа на майка ви и искам само да слушате. Лежете съвсем неподвижно и слушайте.
Жизнените показатели на доктор Селф останаха същите.
Извиси се тайнствен звук като от радиолокатор, който напомняше за подводница, докато Бентън наблюдаваше покритите ходила на доктор Селф от другата страна на стъклото.