— Какво е това? — попита Карън.
— Гостите, поканени в моето предаване, подписват такъв формуляр. Той просто ми позволява да ги включа в ефир. Да говоря за тях. Никой не може да ти помогне, Карън. Това е ясно, нали?
— Чувствам се малко по-добре.
— Винаги е така. Защото те програмират. Както се опитаха да програмират и мен. Това е заговор. Затова ме накараха да слушам гласа на майка ми.
Карън взе документа от нея, опита се да го прочете, но светлината не беше достатъчна.
— Искам да споделя нашите чудесни разговори и прозренията от тях, които може да помогнат на милионите ми зрители по света. Имам нужда от разрешението ти. Освен ако не предпочиташ да използваш псевдоним.
— О, не! Много ще се радвам да говориш за мен и да използваш истинското ми име. Дори бих желала да участвам в предаването ти, Мерилин! Какъв заговор? Мислиш ли, че той включва и мен?
— Трябва да подпишеш това. — Тя подаде химикалката на Карън.
Карън подписа.
— Моля те, уведоми ме, когато ще говориш за мен, за да гледам предаването. Ако изобщо го направиш. Смяташ ли, че някога ще ме включиш в твоето шоу?
— Ако още си тук.
— Какво?
— Не може да бъде първото ми предавано, Карън. Първото е за Франкенщайн и за шокиращите експерименти. Бях упоена против волята си. Бях подложена на мъчения и унижения в магнита. Повтарям, огромен магнит, докато слушах майка си. Те ме принуждаваха да чувам гласа й, как лъже по мой адрес, как ме обвинява. Ще минат седмици, преди да те поканя в предаването си. Надявам се, че още ще бъдеш тук.
— Имаш предвид в болницата? Напускам още утре сутрин.
— Имам предвид тук.
— Къде?
— Още ли искаш да бъдеш на този свят, Карън? Някога искала ли си да бъдеш в него? Всъщност това е въпросът.
Карън запали цигара с разтреперани ръце.
— Гледала си предаването ми с Дрю Мартин — продължи доктор Селф.
— Много е тъжно.
— Трябва да кажа на всички истината за нейния треньор. Определено се опитах да я кажа на нея.
— Какво е направил?
— Влизала ли си в моя уебсайт?
— Не. Но трябваше. — Карън седна прегърбена на студените каменни стълби и запуши.
— Искаш ли да бъдеш в него? Докато те поканя в предаването?
— Да бъда в него? Имаш предвид да разкажа историята си в сайта?
— Накратко. Имаме отдел, наречен „Разговор за себе си“. Хората си създават блогове, разказват историите си и си пишат помежду си. Разбира се, някои от тях не могат да пишат добре, затова имам екип от хора, които редактират, пренаписват, пишат под диктовка, вземат интервюта. Помниш ли, когато се срещнахме за първи път? Дадох ти визитка.
— Още е у мен.
— Искам да изпратиш историята си на имейл адреса от визитката и ще я публикуваме. Какво вдъхновение можеш да бъдеш! За разлика от горката племенница на доктор Уесли.
— Коя?
— Всъщност не му е племенница. Има мозъчен тумор. Дори моите инструменти не могат да излекуват това.
— Господи. Това е ужасно. Предполагам, че човек може да полудее, ако има мозъчен тумор и няма кой да му помогне.
— Можеш да прочетеш всичко за нея, когато се регистрираш. Ще видиш историята й и всичките блогове. Ще останеш изненадана — каза доктор Селф, застанала едно стъпало над нея, вятърът беше благоприятен, издухваше дима в другата посока. — Твоята история? Тя ще изпрати много важно послание. Колко пъти си лежала в болница? Поне десет. Защо няма никаква полза?
Доктор Селф си представяше как задава този въпрос на публиката си, докато камерите се приближават към лицето й — едно от най-познатите лица на света. Тя обичаше името си. Името й беше част от невероятната й съдба. Селф. Винаги беше отказвала да го смени. Не би сменила името си заради никого, и никога не би го споделила, а всеки, който не го искаше, биваше осъден, защото непростимият грях не е сексът, а провалът.
— Ще дойда в предаването ти, когато кажеш. Моля те, обади ми се. Ще дойда веднага — говореше Карън. — Стига да не трябва да говоря за… не мога да го кажа.
Но дори още тогава, когато фантазиите на доктор Селф бяха най-живи, когато мисленето й стана вълшебно и започнаха предчувствията й, и през ум не й минаваше какво щеше да се случи.