— Ще ми кажеш ли защо си в такова ужасно настроение? — Страхуваше се от отговора.
— Къде е серийният номер, за да го въведа в националния център с информация за престъпления?
— На онова листче на плота. Да не си говорила с Роуз?
Люси взе листа и седна пред компютърния терминал. Клавишите защракаха.
— Обадих се да видя как е. Тя ме посъветва да те нагледам.
— Американски златен долар — каза Скарпета за увеличената монета, за да не се налага да говори за друго. — От 1873 година. — И забеляза нещо, което не беше виждала друг път при необработени улики.
— Искам да го изпробвам във водна среда и да проверя балистиката чрез НИБИМ.
Националната интегрирана балистична идентификационна мрежа.
— Да видя дали револверът не е използван при друго престъпление — продължи Люси. — Макар че ти не смяташ станалото за престъпление и не искаш да намесваш полицията.
— Както вече обясних, Бул се е борил с него и е избил пистолета от ръцете му. — Скарпета не искаше гласът й да прозвучи отбранително. Тя изучаваше монетата, нагласявайки увеличението. — Не мога да докажа, че въпросният мъж с мотора е дошъл да ми навреди. Не е успял да влезе, само се е опитал.
— Така твърди Бул.
— Ако не бях сигурна в обратното, щях да помисля, че монетата вече е била проверявана за отпечатъци с помощта на лепило. — През лещата Скарпета разглеждаше образувания, прилични на бели бразди от двете страни на монетата.
— Как така, ако не беше сигурна? Не можеш да бъдеш сигурна. Не знаеш нищо за монетата, нито къде е била, освен че Бул я е намерил зад къщата ти. Кой я е загубил, е друг въпрос.
— Наистина прилича на полимерен остатък. Като от суперлепило. Не разбирам — промърмори Скарпета и отнесе обвитата в пластмаса монета до статива. — Много неща не разбирам. — Тя вдигна очи към Люси. — Предполагам, че когато си готова, ще говориш с мен. — Свали ръкавиците, сложи нови и постави маска на лицето си.
— Изглежда, трябва само да ги снимаме. Без селениев диоксид и рутениев тетроксид. — Люси говореше за остатъците от лепило по монетата.
— Най-много да ги обработим с барут. Но подозирам, че и това няма да се наложи. — Скарпета нагласи камерата, монтирана на статива. Нагласи ръчно раменете на четирите лампи. — Ще я снимам. После всичко отива за ДНК анализ.
Тя откъсна парче кафява хартия за основата на статива, извади монетата от плика и я постави с лицевата страна нагоре. Разряза една чаша от пенопласт на две и сложи фуниевидната половина над монетата. С тази импровизация успя да намали отблясъците и така следата от лепило се виждаше много по-добре. Посегна към дистанционното и започна да прави снимки.
— Суперлепило — каза Люси. — Може да е била улика от престъпление и после пак да се е озовала в обръщение, така да се каже.
— Това би обяснило нещата. Не знам дали е така, но е някакво обяснение.
Клавишите бързо щракаха.
— Златна доларова монета — говореше си на глас Люси. — Американска, от 1873 година. Да видим какво ще намеря за нея. — Натисна още няколко клавиша. — Защо човек взема „Фиоринал“ с кодеин? И какво по-точно представлява това лекарство?
— Буталбитал плюс кодеин фосфат, аспирин и кофеин — отговори Скарпета, като внимателно обръщаше монетата, за да я снима от другата страна. — Силно наркотично обезболяващо. Често се предписва срещу остри главоболия. — Обтураторът на апарата се затвори. — Защо?
— А „Тестродерм“?
— Тестостеронов гел, който се втрива в кожата.
— Да си чувала за някой си Стивън Зийгъл?
Скарпета се замисли за момент, но не се сети за никого, името й беше съвсем непознато.
— Не си спомням.
— Тестродермът е предписан от него и случайно той е гадният проктолог в Шарлът, откъдето е Шанди Снук. И случайно баща й е бил пациент на този проктолог, което предполага, че Шанди го познава и може да взема рецепти от него, когато си поиска.
— Къде е изпълнена рецептата?
— В една аптека на остров Съливан, където пак случайно Шанди има къща за два милиона долара на името на някаква компания с ограничена отговорност — обясни Люси и продължи да натиска клавишите. — Може би е добра идея да питаш Марино какво става, по дяволите. Всички имаме основания да се тревожим.
— Най-много ме тревожи колко си ядосана.
— Май не знаеш каква съм, когато наистина се ядосам. — Люси продължи да печата бързо, силно и гневно. — Значи Марино е много мил и дрогиран. Незаконно. Вероятно се маже обилно с тестостеронов гел, все едно е лосион за слънце, и гълта хапчета като луд, за да се спаси от махмурлука, защото изведнъж се е превърнал в буйстващ Кинг Конг. — Тя все така шумно тракаше по клавишите. — Възможно е да страда от приапизъм и може да получи инфаркт. Или да стане толкова агресивен, че да не се владее, макар че всъщност и без това не се владее заради пиенето. Невероятно е как може да му повлияе една жена само за седмица.