— Явно това ново гадже е голяма беля.
— Не говоря за нея. Трябваше да му кажеш твоята новина.
— Така е. Трябваше да му кажа. И на теб, и на Роуз — тихо се съгласи Скарпета.
— Твоята златна монета струва около шестстотин долара — съобщи Люси и затвори един файл на компютъра. — Без да броим верижката.
Доктор Марони седеше пред камината в своя апартамент южно от площад „Сан Марко“, а куполите на базиликата изглеждаха мрачни под дъжда. Хората, най-вече местните, носеха зелени гумени ботуши, докато туристите носеха по-евтините жълти. За кратко време водата заля улиците на Венеция.
— Просто чух за тялото. — Той говореше по телефона с Бентън.
— Как? Отначало случаят не беше важен. Защо си чул за него?
— Ото ми каза.
— Имаш предвид капитан Пома.
Бентън бе твърдо решен да се дистанцира от капитана, дори не можеше да се насили да произнесе малкото му име.
— Ото ми се обади за нещо друго и го спомена — уточни доктор Марони.
— Откъде е знаел? Отначало не казаха нищо по новините.
— Знаел е, защото е карабинер.
— И това го прави всезнаещ? — попита саркастично Бентън.
— Той те дразни с нещо.
— Всъщност съм изненадан — каза Бентън. — Той е съдебен следовател към карабинерите. А юрисдикция по този случай е имала националната полиция, не карабинерите. Както обикновено, това е защото националната полиция първа е отишла на местопрестъплението. Когато бях малък, това се наричаше „заплюване“. При силите на реда се нарича „пуснато покрай ушите“.
— Какво мога да кажа? Така се правят нещата в Италия. Юрисдикцията зависи от това кой първи отива на местопроизшествието или кой е повикан. Но полицейските неразбории едва ли са причината за твоята раздразнителност.
— Не съм раздразнен.
— Казваш на психиатър, че не си раздразнен. — Доктор Марони запали лулата си. — Не съм до теб, за да видя емоциите ти, но и няма нужда. Раздразнен си. Кажи ми защо е важно как съм разбрал за мъртвата жена край Бари?
— Сега намекваш, че не съм обективен.
— Намеквам, че се чувстваш застрашен от Ото. Нека се опитам да обясня последователността на събитията по-ясно. Тялото е намерено край магистралата близо до Бари. Когато за пръв път чух за това, не заподозрях нищо. Никой не знаеше коя е жената, смятаха, че е проститутка. Полицията подозираше, че убийството е свързано със Сакра Корона Унита — мафията в Пулия. Ото каза, че е доволен карабинерите да нямат нищо общо, защото не обичал да се занимава с гангстери. По неговите думи няма никакво изкупление при жертви, които са корумпирани колкото и убийците им. Мисля, че един ден по-късно той ме уведоми за разговора си със съдебния лекар в отдела по съдебна медицина в Бари. Оказало се, че жертвата е изчезнала канадска туристка, видяна за последно в една дискотека в Остуни. Била е доста пияна. Тръгнала си с някакъв мъж. Млада жена със същото описание е видяна на другия ден в Грота Бианка в Пулия. Бялата пещера.
— И пак излиза, че капитан Пома е всезнаещ, изглежда, целият свят му докладва.
— А ти пак говориш така, сякаш си му сърдит.
— Да поговорим за Бялата пещера. Да допуснем, че убиецът прави символични асоциации — предложи Бентън.
— По-дълбоките нива на съзнанието — поде доктор Марони. — Погребани детски спомени. Потиснати спомени за травма и болка. Можем да разтълкуваме изследването на пещерата като негово митологично пътуване в тайните на собствените му неврози и психози, на страховете му. Случило му се е нещо ужасно и то вероятно предшества онова, което той смята за ужасното нещо, което му се е случило.
— Какво помниш от физическото му описание? Свидетелите, които твърдят, че са го видели с жертвата в дискотеката, в пещерата или другаде, дали ли са физическо описание?
— Млад. Носел шапка — отвърна доктор Марони. — Това е.
— Само това? Раса?
— И в дискотеката, и в пещерата е било много тъмно.
— В бележките ти за пациента — тук са, в момента ги гледам — пациентът ти споменава, че е срещнал канадка в дискотека. Казал го е в деня след намирането на трупа. После не е идвал при теб. От коя раса е?