— Любопитно е, че без колебание обвинява нея, съгласен съм.
— Виждал ли си какво е публикувала доктор Селф в уебсайта си? Изповед на Люси, която говори свободно за своя мозъчен тумор. Има го навсякъде.
— Люси го е направила? — Марони се изненада. Той не знаеше за това.
— Естествено, че не. Само допускам, че доктор Селф някак си е научила, че Люси редовно идва в „Маклийн“ на скенер. Като част от своя неутолим апетит да тормози хората е съчинила тази изповед за сайта си.
— Как е Люси?
— Ти как мислиш?
— Какво друго каза доктор Селф за втората снимка? Жената в медната вана. Знаем ли коя е тя?
— Някой е пуснал мухата на доктор Селф, че Люси е проникнала в пощата й. Много странно.
— Жената в медната вана — повтори доктор Марони. — Какво каза доктор Селф, когато си я срещнал на стълбите надвечер? Сигурно е било интересно. — Той изчака. Запали отново лулата си.
— Не съм казал, че сме били на стълбите.
Доктор Марони се усмихна и издуха дима, докато тютюнът в огнището на лулата се разпалваше.
— И все пак, как реагира, когато й я показа?
— Попита дали снимката е истинска. Обясних й, че не можем да знаем, без да видим файловете на компютъра на човека, който я е изпратил. Но изглежда истинска. Не виждам издайническите белези за монтаж. Липсваща сянка. Грешка в перспективата. Светлина или атмосферни условия, които не са логични.
— Да, изглежда няма монтаж — съгласи се доктор Марони, като изучаваше снимката на екрана, докато дъждът валеше зад капаците и водата в канала се плискаше срещу мазилката. — Доколкото разбирам от тези неща.
— Настояваше, че е уловка. Че е перверзна шега. Казах й, че снимката на Дрю Мартин е истинска и това е нещо повече от перверзна шега. Тя е мъртва. Изразих опасения, че жената на втората снимка също е мъртва. Изглежда, някой непредпазливо разговаря с доктор Селф и не само за този случай. Питам се кой.
— А тя какво каза?
— Че вината не е нейна — отвърна Бентън.
— А сега, след като Люси ни даде тази информация, тя може да знае… — започна доктор Марони, но Бентън го прекъсна и довърши мисълта му.
— Откъде са изпратени. Люси обясни. Щом има достъп до пощата на доктор Селф, възможно е да се проследи айпи адресът на Пясъчния човек. Още едно доказателство, че не я интересува. Можеше сама да проследи айпи адреса или да поръча на друг да го направи. Но не го е сторила. Навярно изобщо не й е минало през ума. Проследен е до домейн в Чарлстън, по-конкретно, пристанището.
— Това е много интересно.
— Много си открит и излиятелен, Пауло.
— Не разбирам какво имаш предвид. Открит и излиятелен?
— Люси разговаря със системния аналитик на пристанището, човека, който управлява всички компютри, мрежата и прочие — обясни Бентън. — Според нея най-важното е, че интернет протоколът на Пясъчния човек не съответства на нито един МАК на пристанището. Тоест машинен адрес код. Какъвто и компютър да използва Пясъчния човек, за да изпраща имейлите си, той явно не е на пристанището, тоест няма вероятност да работи там. Люси предложи няколко възможни сценария. Може да е човек, който влиза и излиза от пристанището — на туристически или товарен кораб — и когато пристава, се включва нелегално в тамошната мрежа. Ако е така, сигурно работи на туристически или товарен кораб, който е бил на пристанището в Чарлстън винаги когато е изпращал писма на доктор Селф. Всеки от имейлите му — всичките двайсет и седем, които Люси намери във входящата й поща — е изпратен от безжичната мрежа на пристанището. Включително и този, който е получила последен. Жената в медната вана.
— Значи сега трябва да е в Чарлстън — заключи доктор Марони. — Надявам се, че си наредил да наблюдават пристанището. Може би това е начинът да го заловите.
— Каквото и да правим, трябва да действаме внимателно. Засега не бива да намесваме полицията. Може да го изплашим.
— Сигурно има разписание на туристическите и товарните кораби. Има ли съвпадение на тези дати с датите на имейлите до доктор Селф?
— Да и не. Някои дати на един конкретен туристически кораб — говоря за часовете на тръгване и пристигане — съвпадат с датите на имейлите, които е изпращал. Но някои не съвпадат. Затова съм почти сигурен, че той има причина да бъде в Чарлстън, може би дори живее там, и получава достъп до мрежата на пристанището, като паркира наблизо и се включва.