Като казала това, чумата седнала отново на своя престол, а князът се отдалечил.
22. За угощението в двореца на чумата
Момъкът полюбопитствувал да види, какво ще се случи подир това, затуй останал в чертога, макар че гостите на чумата не му се харесвали. Те го наобиколили и почнали да го разпитват, като че ли са яли и пили с него цели години под ред. Той мълчал. На някой се усмихвал, а на други отговарял с ръце.
По едно време в дъното на чертога се отворила голяма врата и на прага застанало черно джудже, облечено с копринени дрехи. То държало дълга пръчка от сребро, на края с прилеп от черна кост. Джуджето се поклонило на гостите и те се запътили към вратата.
Князът тръгнал с тях. Всички се блъскали, всеки бързал да излезе напред. Навлезли в дълга и широка трапезария, дето имало наредени големи маси, покрити с черно сукно, а на блюда от черупки на костенурки черни слуги в червени дрехи слагали горещи ястия. Всеки сядал там, дето му покаже една висока, черна дяволица с два позлатени рога на главата. На княза се паднало да седне между две магьосници — една стара и една млада, а срещу него седял едър брадат дявол и държал дълъг меден тризъбец. Сложили много гозби, но те се видели на княза гнусни и той не пожелал да яде. Сторило му се, че ястията са сготвени от човешко месо и кръв. Затова ядял само хляб, но още при първата хапка разбрал, че в хляба няма ни зрънце сол. По едно време намерил в залъка си нещо, което намирисвало на кръв — лигаво и кисело. Догнусяло го и той престанал да яде. Черните слуги шетали усърдно и пълнели всяко празно блюдо. Те поднасяли и вино в човешки черепи, но то било кисело, та князът не могъл да сръбне повече от глътка. А всички други лакомо ядели и пиели — и хвалели вкусните ястия и приятното вино. Много от тях дори се рано-рано напили и почнали да пеят.
Магьосниците, между които седял князът, го мислели, че е глухоням. Те го подсетили със знак, че трябва да изяде всичко сложено и да си изпие виното, за да не се оскърби и разгневи царицата-чума. Но той направил знак, че не е гладен, и те изяли неговите ястия и си споделили виното му. Вечерята траяла дълго. Гостите били много лакоми. Едни ядели и пиели, други пеели, трети си приказвали и се смеели. Когато се свършила вечерята, двете магьосници, които седели от двете страни на княза, също се заприказвали. Те говорели високо: мислели си, че рицарят не чува. А той слушал всичко и всичко запомнял.
23. За разговора на магьосниците
— От къде си, сестрице? — попитала старата вещица момата.
— През девет морета съм дошла, — отвърнала младата магьосница. — Аз съм от оная земя, дето людете впрягат охлюви да орат.
— Тъй ли? Ти си тогава много отдалече.
— А ти от къде си, сестро? — попитала момата.
— Аз дойдох през четири планини. В нашата земя вали от три години огнен дъжд, та людете няма що да ядат. Дошла съм да се помоля на Великия Дух на Вятъра да пропъди тоя дъжд от моята нива, та да се роди жито. Ще го продавам по жълтица зърното, та ще имам цяла плевня жълтици. А ти защо си дошла, сестрице?
— Защо ли? От година време ни налетяха щъркели — големи, като мечки, и гладни, като просяци. Изядоха всичките ни охлюви. Та съм дошла да питам, няма ли средство да ги изморим.
— Ще се намери, сестрице, — рекла вещицата. — Но кой да ти го каже? Додето едно време Великият Дявол идваше на сборищата, всичко ни казваше и нам бе драго да му служим. А сега кой да ни посъветва, като го няма него?
— Да, — рекла с въздишка момата, — няма го. От деня, когато го затвориха в бръмбарска черупка всичко тръгна на опаки. Няма вече ред по света — всеки прави каквото му хрумне.
— Това щях да река и аз. — добавила старата. — Всички вилнеят, никой си не гледа работата. Но скоро ще се свърши безредицата. Още три деня има да почакаме. Ако до тогава Великият Дявол не смогне да се освободи някак от магията, ще изберат на негово място друг.
— Тъй е, — рекла младата магьосница. — Но как да се освободи? Кой може да му помогне?
— Мъчна е тая работа, — казала бабата. — Ако улови някой опитен магьосник бръмбара, той ще му кръстоса нозете и ще залепи тамян върху щита на гърба му, дето е изобразена двурогата глава; тогава духът ще се освободи. Но това може да стане чак на четиридесетия ден. Па и магьосникът ще поиска сигурно големи обещания от Великия Дявол срещу тая помощ. Той няма да му даде черупката, докле оня му се не закълне, че ще изпълни обещанията си.