Всичко това станало тъй неочаквано за княза и толкова го поразило, че той не успял да разгледа, що има отвъд вратата. Доколкото могъл да забележи, там пламтял огън, пламъците му се извивали право нагоре — червени и ослепителни — и ближели каменния потон. Такива огнени стълпове имало много — те вървели един зад друг, на две редици, чак до края на дългата стая. До стените стояли въоръжени мъже с медни ризници, като че ли пазят огъня. Те изглеждали неподвижни — сякаш не са живи, а излети от метал.
Имало й друго нещо, но князът не успял да го види добре. Сторило му се, че в дъното на стаята подскача някакво чудовище, прилично на крилат козел; то танцувало върху пламъците, въртяло се, политало нагоре.
Колкото и за малко да се отворила тая врата в стената, от нея нахлули в пруста тежки изпарения, които ударили княза в главата. Той усетил, че се задушава; побързал да се изкачи по стълбата към спалнята, защото се боял, че — ако остане в пруста — ще умре от задух.
32. За Рицаря на Войната и Пажа на Глада
Когато излязъл от подземието, момъкът видял, че тримата черни великани стоят до леглото му и гледат надолу, към стълбата. Но веднага след това те отишли по местата си и отвесният проход се затворил.
Рицарят бил много изнемощял. Той се проснал, като мъртъв, на леглото и потънал в тежка дрямка. Сепнал се, когато пропели отново петли. Тогава се чул втори път шум на силен вятър, който свири и бучи.
Князът погледнал през прозореца и видял, че минава конник, а след него препуска паж. Тоя рицар бил облечен в медна броня, на главата му имало златен шлем, а в десницата — широк кървав меч. Лицето му било разгневено, той препускал силно коня си. След него прелетял паж, възседнал двугърба камила. Той бил облечен в дълга жълта дреха, препасана с въже; лицето му било грозно и навъсено; в ръцете си държал големи везни — и с прегракнал глас разправял нещо на господаря си.
Те скоро изчезнали в една пясъчна пустиня. След като се изгубили, изсвирил втори път рог от върха на отвесния пробив и вторият от четиримата великани с изваден меч застанал пред княза.
Той му рекъл:
„Господарю! Преминаха Рицарят на Войната и Пажът на Глада. Изсвири вторият рог на тръбача, който бди цяла нощ от върха на кулата. Моята стража се свърши. Отивам си. Какво ще ми заповядаш?“
Князът и нему нищо не отговорил. И тоя исполин слязъл по стълбата на квадратната дупка и се изгубил надолу.
33. За червената жена
Князът се спуснал веднага след исполина — да го види, къде ще влезе. Той слязъл бързо по стълбата, озовал се в пруста с шахматните плочи, но не видял никого. Това го зачудило много. Той постоял, почакал, но никой се не показал. Тогава настъпил друга от светлите плочи. На отсрещната стена пак се открил отвор, който водел в нова голяма стая.
Тоя път князът се не дръпнал веднага назад, а разгледал внимателно стаята. Тя била светла. Светлината падала откъм потона и се струяла на вълни. В дъното на стаята имало висока каменна маса, а на нея лежал мъртъв човек, съвсем гол, с бледна кожа; дългата му коса падала на къдри по масата, а русата му брада била окървавена.
Около мъртвия мъж имало натрупани цветя и зеленина. Големи китки люляк, игличина и момина сълза били наслагани; цъфнали клонки от вишна, слива и зарзала лежали край тях. А пред масата играели моми, заловени за ръце. Те се въртели на хоро. По стъпалата, които водели към масата, седели чернокожи робини и свирели на арфи, удряли дайрета и пеели.
От песента им князът дочул само — „Великият Дявол умря. Великият дявол е мъртъв“.
А навръх горното стъпало, тъкмо пред масата с легналия човек, танцувала хубава черноока мома, облечена в червена дреха, с венец от трендафили на косата и с широк пояс. Тя приличала много на младата магьосница от двореца и князът дълго я гледал, но не могъл да разбере, дали е наистина тя, понеже била далече.
Отначало жените не забелязали, че вратата е отворена, та ги гледа чужд човек. Но по едно време червената жена съзряла княза и отведнъж спряла своя танц. Млъкнала и музиката. Хороиграчките се сковали по местата си. Всички загледали най-напред момата, а после — княза. Настъпило страшно мълчание. Момъкът не знаел, що да прави.
В тоя миг станало нещо съвсем неочаквано. Легналият мъж бавно се изправил, седнал, обърнал се към отвора и загледал княза. Очите му били черни и много големи. Те светели, като жарава. Ръцете му били дълги — като на маймуна, с ноктести пръсти. Той си сложил едната ръка на рамото на червената жена, а с другата посочил към втренчения от изненада момък.