Тогава момата тръгнала напред, право към отвора. Очите й светели от гняв. Князът я видял, как се приближава към него и трепери цяла. Тя приличала на очиларка-змия, която се е загледала в някой гълъб, смразен пред неподвижния й поглед; тялото й се извивало, ръцете й се дърпали и приближавали, нозете й се плъзгали безшумно по каменния под. Когато стигнала на раздалеч от две-три крачки до отвора, момата се спряла, изправила се на пръстите си и разперила ръце, сякаш се готви да се хвърли върху момъка.
Той разбрал тогава, че пред него не стои приятелката-магьосница, а съвсем друга жена — жестока и опасна. Спомнил си тогава думите на стария изповедник и се прекръстил, като си рекъл на ума:
— Моля си се, Боже, запази ме!
И веднага между него и червената жена се спуснал черен облак. Нищо се не виждало отвъд. Князът усетил, че в сърцето му се връща предишната бодрост; кръвта му, която се била като че ли смразила в жилите, потекла буйно; той отскочил и видял, че изпод пода се издига отново преградата и затваря прохода.
34. За Рицаря на Смъртта и Пажа на Бедата
След това момъкът се върнал в спалнята. Тялото му още треперело, но като легнал, поуспокоил се.
Минало се време. Пропели трети петли.
Отново се зачуло, как бесен вихър свири и лети към подземния дворец.
Трети конник минал. Той яздел сив кон, бронята му била посребрена, а шлемът — оловносив. Тоя рицар държал дълга остра коса. Той карал коня си с умерен ход и лицето му било спокойно. Едрата му снага седяла тежко и неподвижно на седлото; по всичко се виждало, че рицарят обмисля нещо.
Малко надалеч от него яздело голобрадо русо момче — оръженосец, яхнал бял слон. Момъкът бил облечен в черни дрехи, над които висяла наметната мрежа; накичен с шлем от кожа и пъстри птичи пера, той носел в десницата си пясъчен часовник. Със сух глас тоя паж говорел бавно и равномерно нещо на своя господар.
Те нагазили в едно замръзнало езеро и се изгубили.
Тогава протръбил трети път рогът на тръбача, който пазел двореца на чумата от врагове и възвестявал всяко влизане и излизане. Защото тези странни рицари и пажове, както личало по всичко, излизали от двореца на чумата.
И ето, че третият черен великан застанал с изтеглен меч пред княза и произнесъл с твърд глас следните думи:
„Господарю! Преминаха Рицарят на Смъртта и Пажът на Бедата. Изсвири за трети път тръбача от кулата. Свърши се и моята стража. Аз цяла нощ те пазих, но ти не можа да заспиш. Сега си отивам. Какво ще ми заповядаш?“
Князът не казал и на тоя исполин нищо. Стражът се изгубил. В това време почнало да се разсъмва. Вратата на спалнята се отворила. Влезли тринадесет черни пажа, които носели дрехи на младия княз.
35. За новините от родното царство на княза
Пажовете заобиколили княза.
Един му полял да се измие, друг го избърсал, трети му разтрил лицето, врата и ръцете с ароматен балсам, от който му станало добре.
Те поискали да му съблекат бронята, за да го облекат в разкошни дрехи, що били донесли, но той не дал. Тогава му облекли новите дрехи над бронята. Един го натъкмил, а друг обърнал към него огледало от излъскана мед — да се огледа.
Князът бил пременен в чудновати дрехи от кадифе, коприна и кожа, които падали на много дипли; по тях висели накачени разни украшения от злато и сребро — сърца, звънчета, луни, верижки, топчета и други. Всичко това му се видяло смешно, ала нямало що да прави — трябвало да се покори на странните обичаи в тая подземна страна.
След това пажовете украсили момъка с огърлица от едри късове корал и седефени плочки, а на ръцете му закопчали широки гривни от сребро и скъпоценни камъни. С тия накити той станал още по-смешен.
Но в тоя миг на момъка не било до смях. Той се бил замислил дълбоко. Много му се искало да се махне от тоя дворец, населен с неприятни люде, да се върне в родната земя, да заживее отново като по-рано, да забрави всичко това, което бил видял и преживял, откак напуснал бащиния си дворец. Но как да излезе от подземното царство, като му няма костеният меч, с който би могъл да извика хвърковатия кон? Князът почнал да се безпокои. До кога да чака Великия Дух на Водата? Няма ли синът на Морския Цар, като наследи бащиния си престол, да забрави обещанието си и да се не върне?
Докле момъкът размислял за всичко това, тринадесетте пажа изчезнали. Съмнало се. Тогава четвъртият черен великан извадил своя меч, застанал пред княза и му казал със сух глас: