„Господарю! Защо мълчиш? Всички гости си отидоха. Довечера те ще се съберат отново в двореца, но всички са много наскърбени, че не си поискал да кажеш никому от тях нито една дума. Сега се свърши моята стража и аз си отивам. Какво ще ми заповядаш?“
Ала и нему князът не отговорил нищо.
Исполинът се изгубил и момъкът останал сам. Било вече съвсем светло, но слънце нямало; в подземното царство слънце никога не изгрева. И князът се затъжил за своята родна земя, дето слънцето е голямо и светло, горите са росни, прохладни и зелени, а езерата — бистри, студени и бляскави. Нищо подобно нямало в подземното царство. Там той виждал през прозореца вкаменени сиви гори, замръзнали мъртви езера, широки каменливи пустини и изгорели, като пепел, полета. Тежка скръб го нападнала и той дори заплакал. Едра сълза капнала от окото му.
Там, дето паднала тя, върху голямата тигрова кожа, постлана на пода, избухнало изведнъж пламъче — и веднага се явил черният роб, който държал юздите на вълшебния кон.
Робът се спрял пред момъка и го погледнал зачудено. Очевидно, той го смятал за магьосник, а знаел, че и магьосниците — като населниците на подземното царство — не плачат никога и за нищо.
— Не скърби, господарю! — рекъл му робът.
— Аз ти нося новини от твоята родна земя. Прати ме нашата господарка, годеницата на Великия Дявол, да ти кажа важни неща. Твоят баща, царят на голямата страна, дето зреят нарове и смокини, се върна тая нощ от война. Чумата вече не мори народа в онова царство и всички са щастливи. Но господарката ми поръча да те помоля да се върнеш бързо, защото баща ти имал на гърдите си ужасна рана. Магьосникът не можел да му помогне с нищо. Тия дни щели да се съберат лекарите и знахарите от цялата царщина — да видят, кой що може да направи. Старият инок бил казал, че само ти си можел да излекуваш баща си. Господарката ми каза да ти напомня, че след седем деня се навършва твоето пълнолетие, та трябвало да се върнеш в двореца, защото никой не знаел, къде си се изгубил, и всички били отчаяни, че не могат да кажат на баща ти, къде си. Тя ме замоли да ти кажа още едно нещо. У тебе имало някакво сандъче. Да го не отключваш тук, а да го отнесеш на нея.
Като казал това, черният роб изчезнал.
Князът останал, като гръмнат, на местото си.
36. За решението на съвета
Да зависело от момъка, той би тръгнал веднага, но костеният меч не бил у него. Той се замислил за баща си, който лежи ранен — може би, на смъртно легло — и не ще дочака сина си. Станало му още по-тежко, като си спомнил думите на роба, че само той може да излекува царя. Дошло му на ум и за момата-магьосница, която черният мъж нарекъл годеница на Великия Дявол. Тогава му хрумнала неочаквано една мисъл: дали момата не е пратила роба да го излъже, само за да се върне по-скоро и да й даде бръмбара, та тя да освободи годеника си?
Князът не знаел, дали е право подозрението му, или пък робът му е казал истината. Но все пак, при мисълта, че всичко, що чул, може да е лъжа, му олекнало.
Додето мислел, кое е право и кое — не, в спалнята влязло джуджето с жезъла, което било поканило вечерта гостите да минат в трапезарията.
То застанало с почит пред княза, поклонило му се и рекло:
— Господарю, направете ми честта да ме последвате. Нейно Величество желае да поговори с Ваше Височество — ако е възможно — още сега.
Князът тръгнал след джуджето.
То го повело; минали през много заплетени коридори и стаи, за да отидат в широкия престолен чертог, украсен разкошно. По стените му били накачени позлатени скелети на чудовища, които живеят в черните гори и горчивите езера на подземното царство. По костите на тия скелети били накачени различни украшения. От потона висели огромни полилеи, направени от кости на големи чудновати риби, също позлатени и накичени с изделия от седеф, черни кристали, морски звезди, бисерни нанизи и пъстри мидени черупки. Подът бил постлан с дебели губери, изтъкани от шарена морска трева.
Джуджето се спряло пред престола на чумата, която станала, щом се приближил князът. Той й се поклонил и целунал ръката, която му протегнала.
После му казала:
— Имам да ти съобщя важно решение. Съветът на моите министри и главни царедворци — рицарите на Мрака, Войната и Смъртта, пажовете на Греха, Глада и Бедата, великите духове на Водата, Земята, Огъня, Въздуха и деветдесетте пратеници на злодеянията — се събра тази нощ и реши да направим още днес твоята сватба с княгинята на подземното царство, моята дъщеря. Трябва да ти съобщя и това, че утре вечер ще има голям съвет; той ще избере заместник на Великия Дявол, който е лишен от власт. Мнозина от моите съветници искат да бъдеш избран ти. Такава е и моята воля, затова трябва да се приготвиш, та тази вечер да приемеш брачния венец.