Ще ти кажа — и каква е била услугата, и защо се скарали те. Великият Дявол се избира да управлява подземното царство сто години. Но той може да бъде свален от престола, ако духовете, които управлява, са недоволни от него. На тоя престол може да седне дори и някой опитен магьосник, ако е получил от Великия Дявол безсмъртие, сиреч — ако е добил сила, която крепи тялото му и го пази от смърт. Такъв човек го не хваща никаква болест и никой не може не само да го убие, но дори и да го нарани; той не се бои ни от отрова, ни от оръжие, ни от пожар, ни от корабокрушение.
Такава сила искал да получи оня магьосник. Той правил големи услуги на тогавашния Велик Дявол — а Велик Дявол тогава бил мъжът на чумата — с надежда, че оня ще го направи безсмъртен. Но Великият Дявол се боял, че — ако му даде такава сила — магьосникът (който се показвал много хитър) ще го лиши от власт и ще му заеме мястото. Като видял, че услугите му отиват на вятъра, магьосникът намислил нещо друго — много по-сигурно.
Той се наговорил с Великия Дух на Омразата да разбунтуват всички духове, бесове и магьосници против Великия Дявол и да го свалят. Спогодбата им била такава, че Великият Дух на Омразата ще бъде избран за Велик Дявол, а магьосникът ще получи за своята помощ безсмъртие. Уговорено било, обаче, и това, че магьосникът не ще се домогва до върховната власт над подземното царство цели сто години, докле управлява новият Велик Дявол.
39. За свадата между стария магьосник и Великия Дявол
— Всичко било нагласено, — продължил Великият Дух на Водата, — и повечето от уговореното се сбъднало. Магьосникът и Великият Дух на Омразата почнали да пречат на Великия Дявол. Той претърпял редица несполуки. Освен това, те насъсквали тайно срещу него всички негови подчинени, а заповедите му се не изпълнявали както трябва. Магьосникът се сдружил на земята с един постник — праведен мъж — и го карал по три пъти през нощта да чете в църква молитвите на свети Василия Велики, които са най-страшното проклятие за всички дяволи, особено — за Великия Дявол. Където и да се е намирал в това време царят на злите духове, каквото и да правел, — щом постникът зачете ония молитви, люти болки го пронизвали, той падал на гърба си, тръшкал се, като ужилен, пищял, надавал грозни викове, биел и ритал всекиго, който се доближи до него.
Всички бесове виждали това и много от тях ядели плесници и ритници, колчем поискат да помогнат на господаря си. Те го намразили. А магьосникът и Великият Дух на Омразата, които били нагласили всичко това, пръснали в подземното царство мълва, че Великият Дявол си е изгубил ума. Разбира се луд не можело да седи на престола — и колкото чумата и нейните приятели да настоявали, че господарят на духовете си е с ума, никой не искал да повярва.
Една нощ всички министри и главни сановници на подземното царство се събрали и решили да свалят от власт мъжа на чумата и да го заключат в една килия на придворния затвор. На негово место те избрали Великия Дух на Омразата. Бившия Велик Дявол те оковали във вериги и хвърлили в една тясна килия, чийто ключ взел новият Велик Дявол.
От всички се радвал най-много магьосникът. Щом великият Дух на Омразата заел престола, той му напомнил, че е обещал да го направи безсмъртен. Царят на духовете казал, че ще направи това, когато му дойде времето; още било рано. Магьосникът настоявал — да си изпълни веднага обещанието, но Великият Дявол му заповядал да напусне двореца и да го не безпокои вече с напомняния.
Магьосникът видял, че са го измамили втори път, и си отишъл, като се заканил на Великия Дявол. Тая закана не била само от уста. Когато се върнал в кулата си, магьосникът помолил инока да му даде частица от светото причастие — тя му трябвала, за да направи магия, та да превърне господаря на бесовете в бръмбар. Но постникът смятал за много голям грях това нещо; той не дал на магьосника и дума да издума. Тогава оня почнал да учи дъщеря си на магии. Когато тръгнала веднъж да се причестява той й поръчал да не гълта причастието, а да го подържи в устата си, па сетне скришом да го изплюе в кърпичката си и да му го отнесе.
40. За годежа между младата магьосница и Великия Дявол
— Магьосникът, — продължил Великият Дух на Водата, — взел частицата от свето причастие и приготвил с нея тесто, като примесил прах от черен мерджан, червен кехлибар, ечемично брашно и кръв от прилеп. Всичко това той замесил на топка и, когато изсъхнала, счукал я на прах.