А тя още същата нощ срещнала арабина-магьосник на едно бесовско сборище и с неговата помощ успала да пренесе трупа на годеника си в една от подземните стаи на тоя дворец. Ти видя и тази килия, дето трупът му лежи още. Около него денем и нощем бдят моми — да не би някой да влезе и да го грабне. Нощем идва и самата годеница на Великия Дявол; тя кара момите да свирят, пеят и танцуват около трупа, или да оплакват годеника й. Привлечен от тия песни и оплаквания, духът на Великия Дявол идва за малко и оживява тялото, но туй трае само един-два мига; веднага той се връща в тялото на бръмбара, където го тегли силата на магията.
Утре вечер ще трябва да се избира заместник на Великия Дявол. Държавният съвет на подземното царство реши — твоята сватба с княгинята да стане още тая вечер. Самата царица настоява да се побърза. Тя има намерение, доколкото разбрах, да предложи тебе за заместник на Великия Дявол. Съветът може да се съгласи с нея и да те избере, но — ако стане това — ти не ще царуваш честито над подземното царство.
Нашата сегашна царица — чумата, която замества временно Великия Дявол, — знае, че ти не си безсмъртен. Според нашите закони, престола на Великия Дявол може да заеме само безсмъртен. Чумата има намерение, когато изберем тебе, да освободи мъжа си от затвора, а трупа на Великия Дявол да изгори. Тогава ще те принудят да отстъпиш престола на бившия Велик Дявол; ако княгинята настои пред баща си, той — като поеме отново властта над злите духове, — може да те направи безсмъртен.
Но кой що мисли да прави, не мога да предвидя. В тоя дворец те очакват големи изненади. Ако си смел и ако си решил да станеш господар на подземното царство, аз ще ти помогна да успееш.
Това бях длъжен да ти кажа — от благодарност за услугата.
43. За нарушението на обета, за мъртвата гора и за новите премеждия на княза
Великият Дух на Водата млъкнал. Князът научил много от неговия разказ, но най-важното не можел да научи: как е баща му и що става в тяхното царство.
Като видял, че Великият Дух на Водата се готви да си отиде, той не могъл да се сдържи, отворил уста и го запитал, жив и здрав ли е баща му.
Но веднага, щом продумал, станало нещо страшно. Целият дворец се разклатил от основа. Чул се ужасен гръм — сякаш светът се срутва. Силна вихрушка се извила, грабнала княза и го понесла на някъде.
Момъкът се разтреперил от страх. Той не можел да се опомни. Усетил, че никаква чужда сила му затваря очите. После почувствувал в сърцето си отчаяние. Махал ръце, силел се да си отвори очите, но не можел. Черна мрачина го погълнала; той полетял над студена пропаст, в която съскали змии, хвърчали чудовища и ревали кръвожадни зверове.
След това изгубил свяст — нищо вече не чувал и не виждал. Когато се опомнил и отворил очите си, момъкът видял, че лежи на студен камък, всред мъртва гора. Нямало никого наоколо му. Небето било костено, въздухът — стъклен. Черни вкаменени дървета стърчали наоколо. В тая гора не течали потоци. Нямало ни един извор. Дори по листата на дървесата не блестели капки роса; като че ли всичко е от камък, въглен и желязо.
Такава скръбна гора князът не можел да си помисли, че има някъде. Той се озъртал наоколо — дано види нещо живо, но усилията му отишли напразно. Изправил се. Цялата му снага го боляла — сякаш е паднал от високо на плоския камък.
Тръгнал из гората — накъдето му видят очите. Като навлязъл между черните дървета, около него почнали да прелитат някакви едри птици, с косми вместо пера, като прилепи. Те летели глухо; от летежа им въздухът ставал студен.
Колкото по-навътре в гората навлизал, толкова по-тъмно ставало. По едно време притъмняло тъй много, че се не виждало вече нищо. Князът се изгубил. Напразно дирел той път — да излезе из страшната гора.
На едно място седнал да си почине. Дълго седял, но умората не минавала. Погледнал се: облечен бил в парцаливи дрехи, като ония просяци, които виждал по пътищата. Нямало ни костения му меч, ни бронята с черната перуника на рамото. Ужасен студ усещал, цялото му тяло треперело, зъбите му тракали. Паметта му била мъртва; той не си спомнял, що е станало преди това, къде е бил, що е направил и как се е озовал в тая тъмна и ледена гора.
По едно време пак станал и тръгнал през гората. Тогава забелязал между дървесата пътека и се запътил по нея. През много стръмни места трябвало да мине, сума канари трябвало да обходи, докле излезе из черната гора. Най-после се качил на един връх, отдето се виждало голямо замръзнало езеро.