— Много умно говориш, — рекъл князът. — Ти ми се виждаш най-мъдър от всички в това подземно царство, затова скъпя твоите съвети. Какво ще ми кажеш да направя?
— Само едно ще ти кажа за сега. Не се подлъгвай да дадеш на чумата или дори на дъщеря й бръмбара, ако узнаят, че е у тебе и ти го поискат. Царицата те знае, кой си, и — преди да ти даде дъщеря си — добре е обмислила всичко.
— А с бръмбара що да правя?
— Ще му кръстосаш нозете и ще му залепиш тамян. А когато Великият Дявол ти се яви в предишното си тяло й ти поиска черупката, ще обещаеш да му я дадеш, ако ти подари безсмъртие.
61. За сватбата на княза
Било вече съвсем тъмно, когато ставал тоя разговор между княза и Великия Дух на Водата.
Малко след това, в Чертога на Мъдростта влязло джуджето, което уреждало тържествата и канело гостите. То помолило княза да го придружи до спалнята, за да бъде облечен в премяната, която подхожда за брачния празник.
В спалнята чакали тринадесетте пажа. Момъкът и тоя път не позволил да му снемат ризницата и шлема — и те му облекли разкошните дрехи върху бронята. Тия дрехи били много: всеки паж му навлякъл по две-три. Наистина, облеклото било все от тънка свила, но князът усетил — въпреки това — че са го омотали, като буба. Той казал на джуджето-разпоредник, че не е свикнал да носи толкова дрехи, и го запитал, не може ли някои да се махнат, но му се отговорило, че обичаите не бива да се престъпват: тъй била заповядала царицата — тъй трябвало да се направи. Князът едвам ходел, но бил принуден да се покори. Над копринените дрехи му препасали тежък меч, обули го в обувки със златни подкови и му сложили на главата — върху шлема — венец от сребърни цветя, па го повели.
Пред вратата на спалнята се били наредили много мъже от гостите и чакали годеника да излезе. Щом се показал, всички му се поклонили, а сетне тръгнали след пажовете. Тъй шествието стигнало до големия пиршески чертог, дето се били вече събрали същите гости, които били там на годежната вечер. След вечерята, те отново се наредили, а князът уловил под ръка своята годеница и застанал, обърнат с лице към тях, облечен в царските си дрехи. Тогава и чумата бавно станала от своя трон, приближила се с тежки крачки до тях, произнесла нещо с тих глас и дала знак на тринадесетте черни пажа да се приближат.
Те държали в ръце скъпа пурпурна мантия, обсипана с човешки черепи и кръстосани кости, везани със сребърна коприна.
Царицата-чума поела мантията и я наметнала върху плещите на младоженеца. После взела голяма златна корона, над чието кръжило се кръстосвали дванадесет реда бисер, а на върха блестяла голяма топка от смарагд. Царицата сложила короната на главата на зетя си. Сетне му подала голям жезъл, изработен от кост на речен кон и окичен с кехлибар, черен корал, мед и сребро.
В тоя миг музикантите засвирили със своите арфи, гонгове, тръби, цигулки, тъпани и цевници. Всички гости станали на крака. Чумата довела княза до своя престол й го накарала да седне, а после казала строго и тържествено:
— Ето господарят на цялото подземно царство. Той ще управлява, докле е жив, царството, а вие — събрани тука, по моя милост, — ще му се покорявате. Паднете и му се поклонете, като на свой господар!
При тези думи всички придворни, съветници, велики духове, дяволи, магьосници, джуджета, пажове, врачове и останалите — а те били много, брой нямали — един по един падали пред трона, давали на новия цар клетва за вярност и с дълбок поклон се оттегляли по местата си. Дълго траяло това. Сетне всички почнали да танцуват своите еднообразни и диви дяволски танци, прекъсвани от остри викове, кълчения, смехове и кресливи песни. Това се видело на новия цар грозно, та дори отвратително, но той трябвало да гледа и да се преструва, че му е приятно, защото не искал с нищо да развали веселбата на своята млада жена.
62. За великия държавен съвет
Дошло ред и на царя да танцува. Той трябвало да улови за ръка тъща си — чумата — и да обиколи с нея два пъти в бавен танц чертога. През това време тя му казвала:
— Твоят успех, мой скъпи зетко, зависи много от едно нещо; дали ще можеш откри, къде е дяволският бръмбар. Ти си чувал за него — не може да не си чувал. Помъчи се да го намериш — и тогава всичко ще се нареди от добре по-добре.
— Ще се помъча, — рекъл й царят — дано успея да го намеря.
След това, той потанцувал няколко пъти и с жена си. Тя била радостна; виждало се по всичко, че го харесва за мъж. Тя го запитала, далече ли е царството му.