Към края на разговора стана дума и за предстоящите планове на Джони.
— Още не съм решил — призна той, докато отпиваше от чашата с димящо кахве. — Мислех да се върна в училище и да завърша прекъснатия в последната година курс по компютърна програмистика. Но това ще отнеме цяла година, а на мен никак не ми се учи. Поне засега.
— А ако се хванеш на работа — попита седящият отсреща Джейми, — какво би избрал?
— Смятах да помагам на татко в работилницата, но както научих, ти вече се справяш доста добре там.
Джейми погледна за миг баща си.
— По дяволите, Джони, при нас има предостатъчно работа и за трима ни. Нали, тате?
— Разбира се — отвърна Джони, след кратко колебание. — Но струва ми се, че засега не ви достигат инструменти. Затова смятах да поработя няколко месеца на друго място, докато оборудвате работилницата за трима. А сетне, ако не ми потръгне особено, ще се върна при вас.
Пирс кимна.
— Правилно си решил, Джони. Това е най-добрият начин.
— Значи пак се връщаме на първия въпрос — настояваше Джейми. — Каква работа ще си избереш?
Джони вдигна чашата и отпи с наслаждение. Кахвето в армията никога не притежаваше подобен фин аромат и беше направо претъпкано с разни витамини и стимуланти.
— Имам доста добър опит в инженерството, особено в употребата на експлозиви и ултразвукови резачки. Ще си опитам късмета в някоя пътно-строителна компания — разбрах, че започвали нова магистрала на юг от града.
— Нищо не пречи да опиташ — сви рамене Пирс. — Ще си отдъхнеш ли преди това няколко дни?
— Не — още утре отивам. Тази вечер ще се поразходя из града — искам да свикна с обстановката. Мамо, да ти помогна ли в раздигането на масата?
— Не ставай смешен, Джони — засмя се Ирена. — Почивай си и остави на мен.
— Но само тази вечер — захили се Джейми. — Защото утре те пращаме на солните рудници с останалите роби.
Джони го ръгна с пръст в гърдите.
— Пази се от мрака на нощта — произнесе с престорено сериозен глас. — Защото там някъде може да те дебне зловещата възглавница, която ще те халоса. — Той се обърна към родителите си. — Значи нямате нищо против да изляза? Нещо да ви донеса от града?
— Тъкмо днес пазарувах — успокои го Ирена.
— Тръгвай, синко — подхвърли Пирс.
— Няма да закъснявам — Джони допи последната глътка кахве и остави чашата. — Вечерята беше страхотна, мамо, благодаря ти.
Той излезе от гостната и се отправи към вратата. За негова изненада, Джейми го следваше по петите.
— С мен ли идваш? — попита го Джони.
— Само до колата. — Той мълча, докато излязоха навън. — Исках да те светна на някои неща, преди да тръгнеш.
— Хайде — стреляй.
— Въпрос първи: трябва да внимаваш, когато насочваш пръста си към хората, както направи преди малко с мен. Особено, ако в този момент изглеждаш ядосан — дори и на майтап.
Джони премигна учудено.
— Хей, та аз само се шегувах.
— Зная и затова не се уплаших. Но някой може да си помисли нещо и да скочи под масата.
— Не те разбирам. Защо?
Джони сви рамене, но накрая намери сили да погледне брат си в очите.
— Защото другите се боят от теб, Джони. Всички следяха внимателно новините за войната. И знаят какво може да прави една кобра.
Джони се намръщи. Звучеше съвсем като повторение на онзи неловък прощален разговор с Илона Линдър, от който беше останал с неприятни спомени.
— Но какво да направя аз? — попита той малко по-рязко, отколкото възнамеряваше. — Всъщност, по-голямата част от оръжията ми бяха демонтирани. Едва ли ще мога да използвам малкото, което остана — просто ми е втръснало от всякакви сражения.
— Зная. Но дали го знаят и другите? Джони, не си измислям, говорих с някои от момчетата и всички бяха доста уплашени, когато разбраха, че ще се връщаш. Нямаш представа колко от тях си припомниха разни стари спречквания с теб и сега треперят да не им поискаш сметка.
— Я стига, Джейми. Та това е смешно.
— И аз им го казвах, но никой не ми повярва. Изглежда, че родителите им са на същото мнение — нали знаеш колко бързо се разпространяват подобни слухове? Ако питаш мен, поне за известно време се преструвай на невинна птичка. Покажи им, че няма защо да се боят от теб.
— Добре де, но всичко това е много глупаво. Обещавам да съм послушно момче.
— Уф — въздъхна облекчено Джейми. — А сега, следващият въпрос. Смяташе ли тази вечер да се отбиваш при Алис Керн?
— Мина ми през ума. Защо? Да не се е преместила?
— Не, там си живее. Но по-добре ще е, ако преди това й се обадиш. Може да е… заета.