— Е, Джони, да ти пожелая успех — рече Стилман, когато стигнаха края на тълпата. — Надявам се най-сетне да ти потръгне.
— Благодаря, господин Стилман — отвърна Джони и раздруса протегнатата му ръка. — И за… подкрепата, също.
— Ще се обадиш, преди да потеглите от Асгард, нали? — попита Ирена.
— Разбира се, мамо. — Джони я прегърна. — Надявам се, след няколко години вие да ми гостувате.
— Страхотно — подскочи Гуен.
— Пази се, Джони — прошепна тихо Джейми.
Още няколко прегръдки и дойде време за тръгване. Джони метна старата армейска раница на рамо и миг преди да изчезне във входа на совалката, се обърна, за да помаха. Помещението вътре беше почти празно, другите колонисти едва сега се качваха. Сякаш са чакали мен, помисли си Джони.
И тази мисъл го накара да се усмихне горчиво. Съвсем като на Адирондак, където цивилните също приемаха безрезервно командването на кобрите… докато не дойдеше мирът. Така ли щеше да бъде и на новите колонизирани светове? Или най-сетне щяха да открият път за разбирателство.
В известен смисъл това вече нямаше значение. Чувстваше се изморен в ролята си на низвергнат от обществото човек, а там, на онази далечна планета, нещата нямаше да са същите. Животът там предлагаше само две простички възможности — победа или смърт, а Джони отдавна се бе научил как да решава това уравнение.
Все така усмихнат, той се облегна назад и зачака сигнала за излитане.
ИНТЕРЛЮДИЯ
Миниатюрната хайку градина в апартамента на Х’орм беше истинско чудо, впечатляващ и незабравим пример за умело съчетание на природата и технологията. Кой знае защо досега Д’арл беше пропускал да забележи спотаената в това ъгълче хармония — например, неуловимият начин, по който холотапетите от стените и тавана се сливаха с останалите елементи от вътрешния интериор, създавайки илюзията за пространственост на градината. Тихият шепот на вятъра, тътенът на далечния водопад, песента на птичките, истинската слънчева светлина, докарана чак тук, във вътрешността, с помощта на хитроумна система от огледала. Д’арл почти остана без дъх под въздействие на цялата тази картина. Интересно, дали предишните пъти, когато бе идвал, Х’орм съзнателно бе изключвал част от холографските изображения, за да не ги разсейват по време на разговорите? Вероятно. Днес, за щастие, нямаше спешни задачи, които да обсъждат. Само дребни приказки преди раздялата.
— Съветвам те да си отваряш очите с комисаря Пендрикан — продължи с наставленията си Х’орм, докато се любуваше на едно особено красиво храстче саккара. — Никога не ме е обичал и нищо чудно да прехвърли враждебното си отношение върху теб. Може да ти се струва нерационално, но нали знаеш, че на Зимбве имат особени традиции в продължителното подхранване на взаимната вражда.
Д’арл кимна, веднъж вече беше кръстосал шпаги с Пендрикан.
— На няколко пъти наблюдавах как се справяхте с него, сър. Мисля, че имам известна представа как да го притискам.
— Добре. Все пак в началото избягвай каквито и да било спречквания. Комитетът, както знаеш, е доста консервативен орган и ще изтече немалко вода, преди да те приемат за главно действащо лице — дотогава ще си само фигурант.
— И на мен ще ми е трудно да свикна — промърмори Д’арл.
В отговор Х’орм се засмя и огледа със задоволство своята градина.
— Вече не се боя за теб, Д’арл. Ти имаш вроден талант за работа в Комитета, надарен си със способността да откриваш какво точно трябва да се свърши и как да стане това. Ето, например, историята с кобрите — ти и само ти осъществи блестящо цялата кампания от създаването на концепцията до окончателното й одобряване от Комитета.
— Благодаря, сър. Макар че, както вече ви споменах, първоначалната идея дойде от друго място.
Х’орм размаха с пренебрежение ръка.
— Нима се налага да изобретяваш наново атомната електроцентрала всеки път, когато ти потрябва? От теб се искаше да ни подаваш свежи идеи, а как точно си ги открил — това беше твоя работа. Никога, впрочем, не се опитвай да го вършиш сам.
— Да, сър — кимна Д’арл, като едва сдържа усмивката си.
Х’орм го погледна с присвити очи.
— Вместо да ми отвръщаш с насмешка, спомни си с какво огромно количество работа те бях натоварил. Подбирай внимателно съюзниците си — в повечето случаи именно на този подбор се основава разбирателството или противоречията в Комитета.
Д’арл кимна мълчаливо и двамата продължиха по пътеката. Докато се оглеждаше, Д’арл неусетно се върна назад през тринадесетте години, през които бе работил като първи помощник на Х’орм. Едва сега осъзна колко кратък е бил този период на подготовка за онова, което му предстоеше.