Джони прибра радиостанцията, извади от друго отделение на колана миниатюрен радиоизлъчвател, прекрачи мъртвото тяло и го постави отгоре. За миг погледът му се спря върху предните шипове на хищника. Биолозите от първата група колонизатори все още спореха помежду си дали тези огромни и страшни шипове са предназначени за защита или нападение. Единственият проблем беше, че досега не бяха открили на планетата съществото, срещу което е трябвало да се използват тези шипове. Що се отнасяше до Джони, той се надяваше да е далеч от мястото, когато открият подобно чудовище.
Той задейства отново усилвателите и пое по обратния път.
Макдоналд позвъни късно следобед, тъкмо когато Джони се бе прибрал във фермата и обмисляше въпроса с вечерята.
— Извинявай за закъснението — започна разговора той. — През целия ден бях навътре в гората — чак отвъд реката — и нарочно изключих телефона.
— Няма проблем — увери го Джони. — На лов за леопарди?
— Аха. Спипах един.
— Аз също. Сигурно някаква сезонна миграция — обикновено избягват да доближават разчистените от нас територии. Май известно време ще си имаме работа.
— Друго не съм и очаквал. Какво те безпокои?
Джони се поколеба. Помисли си, че може би Чалинор е избягвал да разговаря с тях чрез радиовръзка заради съвсем конкретна причина.
— Да си получавал днес някакви необичайни съобщения? — попита той.
— В интерес на истината получих. Искаш ли да се срещнем и да го обсъдим. Чакай малко — Крис ми дава знак. — Чу се нечий друг приглушен глас. — Крис ми каза да те поканя на вечеря. След около половин час в нейната къща.
— Съжалявам, но вече вечерям — излъга Джони. — Какво ще кажеш, ако прескоча веднага, щом приключа?
— Съгласен — отвърна Макдоналд. — Към седем добре ли е? А после може да се надбягваме с колите.
Срещата при Чалинор беше насрочена за седем и тридесет.
— Чудесно — съгласи се Джони. — Ще те чакам в седем.
Джони изключи телефона, взе напосоки един пакет с готова храна от хладилника и го пъхна в микровълновата печка. С удоволствие би се присъединил към Крис и Макдоналд, които бяха сред най-близките му приятели, а и сигурно нямаше да устои на изкушението, ако там беше и бащата на Крис, местният хирург, за нещастие тази вечер го бяха повикали за спешен случай. Но двамата и без това твърде рядко оставаха сами. Макдоналд и Джони трябваше да охраняват близо четиристотин колонисти и почти нямаха възможност да разполагат с времето си.
Освен това, помисли си с горчивина той, още една вечер в компанията на чаровната Крис и току виж ми се прищяло да я открадна от Макдоналд. Нямаше никакво желание да си създава подобни неприятности. Прекалено много ценеше приятелството му, за да го излага на рискове.
Вечеря без да бърза и пристигна точно в уговорения час. Крис го посрещна, надари го с една от ослепителните си усмивки и го покани в гостната, където Макдоналд се бе изтегнал на дивана.
— Изпусна страхотна вечеря — посрещна го Макдоналд и му махна да седне.
— Затова пък ти си наваксал в мое отсъствие — отвърна Джони. Макдоналд беше близо една глава по-висок от него и притежаваше способността да поглъща огромни количества храна.
— Опитах се. Дай да видя какво си получил.
Джони извади съобщението и му го подаде.
— Същото като моето — кимна Макдоналд след като го прочете и подаде на седналата до него Крис. — Имаш ли представа за какво се касае?
Джони поклати глава.
— Вече няколко седмици „Капка роса“ обикаля из близките планетни системи — може би са се натъкнали на нещо интересно?
— Интересно в смисъл на опасно? — попита тихо Крис.
— Възможно е — отвърна вместо Джони Макдоналд, — особено щом новината все още се държи в тайна между кобрите. Но аз лично се съмнявам — продължи той към Джони. — Ако това беше военен съвет или нещо от рода, щяхме да се съберем в Капитолия, а не в Благодарност.
— Може би се стараят постепенно да разширяват кръга на посветените — за да избягнат излишната паника — предположи Джони. — Не, тогава проблемът нямаше да е толкова спешен. Всъщност, кой ти донесе съобщението? Алмо Пири?
Макдоналд кимна.
— Държеше се ужасно официално. Все ме наричаше „сержант Макдоналд“. Повтори го поне четири пъти.
— Да, и при мен се държа така. Да не би Чалинор да е въвел старата казармена система или нещо подобно?
— Не зная — от седмици не съм ходил в Благодарност. — Макдоналд погледна часовника. — Дали не е време да разкрием картите, а? Какво ще кажеш, ако прескочим до Чалинор?
— Веднага, щом свършите, ще ви чакам тук — каза Крис, когато тръгнаха.