— Тръгваш ли, Джони? — попита Макдоналд и пристъпи към вратата.
Л’ест също направи няколко крачки и препречи изхода.
— Няма да те оставя да си тръгнеш, Макдоналд. Знаеш твърде много.
— Успокой се, Симон — вдигна ръка Чалинор. — Не повикахме при нас тези господа, за да им поставим въпрос на живот и смърт.
Л’ест не помръдна.
— Ти не познаваш този палячо, Торс. Той ще ни създаде цял куп ядове.
— Това вече го чух одеве. Сержант Макдоналд, бих искал да ми повярвате, че не го правим само заради нас — гласът на Чалинор беше самата искреност. — Хората на Авентини се нуждаят от силно и компетентно управление, каквото в момента не получават. Наш дълг — както пред тях, така и пред Доминиона — е да ги спасим от назряващото бедствие.
— Ако приятелчето ти не се разкара от пътя ми, ще го махна собственолично — заплаши Макдоналд.
Чалинор въздъхна.
— Симон, направи път. Макдоналд, няма ли поне да обмислиш предложението ми?
— О, ще го обмисля и то съвсем внимателно — заяви Макдоналд и без да откъсва поглед от Л’ест, пое към вратата.
Джони тръгна след него, като следеше движенията на Патруски и Сцинтра.
— Ако желаеш остани, Моро — предложи му Чалинор. — По-късно ще те откараме в Ариел.
— Не, благодаря — подхвърли Джони през рамо. — Имам още работа тази вечер.
— Както желаеш. Но няма да забравиш нашия разговор, нали?
Макар и произнесени с приятелски тон, последните думи накараха Джони да настръхне. Той потисна неприятната тръпка в гърба си и излезе.
Обратният път до Ариел премина в мълчание. Джони очакваше Макдоналд да подкара ядно колата и се бе приготвил за дива надпревара по криволичещия път. За негова изненада Макдоналд шофираше с такова необичайно спокойствие, сякаш всеки момент щеше да потъне в дрямка. Но в редките мигове, когато отразените отвън светлини осветяваха лицето му, Джони виждаше колко здраво е стиснал челюсти. Тъкмо затова реши, че ще е по-добре, ако не го заговаря.
Прозорците в къщата на Елдярнови продължаваха да светят, когато пристигнаха. Колата на бащата на Крис беше паркирана отпред.
Както и предишния път, вратата им отвори Крис.
— Влизайте — покани ги тя. — Много рано се върнахте. Срещата ли беше твърде кратка?
— По-скоро дълга — поправи я мрачно Макдоналд.
Крис го погледна внимателно.
— Така. Какво стана този път — Чалинор пак ли настояваше да изпратите молба за ново попълнение кобри?
Макдоналд поклати глава.
— Още по-скучно. Предложи ни да завладеем цялата планета.
Крис замря насред стаята.
— Какво?
— Чу ме добре. Намислили са да свалят от управление генерал-губернатора и да създадат полуфеодална система, с участието на всички кобри, които ги подкрепят.
Крис погледна към Джони.
— Шегува ли се с мен? — попита го тя.
— Ни най-малко. Чалинор се е захванал сериозно с тази идея. Не зная каква реакция очакват от останалите, но…
— Почакайте малко — прекъсна го тя. — Мисля, че татко също трябва да го чуе.
— Добра идея — подкрепи я Макдоналд, спря при шкафа в ъгъла и си наля двойна доза уиски. Сетне подкани с бутилката и Джони, но той отказа.
След няколко минути Крис се върна, придружена от възрастен мъж, облечен в елегантен халат.
— Кен, Джони — кимна им доктор Орин Елдярн. Не изглеждаше никак сънен, въпреки разчорлените си коси. — Каква е тази история за някакви съзаклятници?
Седнаха и Елдярнови изслушаха внимателно Макдоналд, докато им разказваше за предложението на Чалинор.
— Но както каза Джони — приключи той, — няма никакъв начин да успеят. В края на краищата, бойната сила на една кобра се уравновесява напълно от бойната сила на друга.
— Но пък е неизмеримо повече от силата на всеки един от нас — поклати глава Елдярн. — Ако Чалинор обяви, че възнамерява да превземе Благодарност, никой в града не ще може да му попречи.
— Не е възможно да няма някакви други оръжия — възрази Крис. — Само тук, в Ариел, разполагаме с поне дузина ловни пушки, а Благодарност е много по-голям град.
— Ловните пушки са напълно безполезни срещу кобрите — освен в някое тясно помещение, без възможност за маневриране — рече й Джони. — Дори само щракането на ударника е достатъчно силно, за да ни предупреди навреме и да избегнем снопа оловни сачми. На Силвърн трофтите така и не научиха този урок.
— Не в това е въпросът — намеси се Макдоналд. — За да бъдат убити дванадесет разбунтували се кобри, ще са нужни дванадесет лоялни кобри.