— В думите ти има логика — съгласи се Джони. — Чалинор, естествено, ще предпочете да нанесе удар по мините, когато там има най-малко потенциални защитници. Всъщност, едва ли би се спрял, ако и двете смени са там — в този случай ще разполага с достатъчно заложници. — Той погледна часовника. — Да изберем първата възможност — тогава разполагаме с три дни. Мисля, че ще стигнат.
— За какво? — попита с подозрение Крис.
— За да ги изпреваря и да вдигна тревога, естествено. По-добре да тръгвам още сега. — Той се надигна.
— Почакай малко, Джони, това е истинска лудост — спря го Елдярн. — Първо, от мините ни делят четиридесет километра гъста гора, обитавана от враждебно настроени животни. И второ — няма да измине много време и Чалинор ще те потърси.
Джони се отпусна бавно на стола.
— Виж, за това не се досетих — призна той. — Наистина ли мислите, че ще ме държи под око?
Елдярн сви рамене.
— Въпреки твоето… бездействие тази сутрин, ти си единственият човек в града, който представлява заплаха за него. Най-късно на сутринта ще открият, че си изчезнал. Не искам да си представям какви мерки биха могли да предприемат, за да те открият. Идеята ти не е лоша, но с изпълнението й ще трябва да се заеме някой друг. Аз, например.
— Ти? — скочи Крис. — Но това е смешно, не — самоубийство, ето какво е. Без оръжие нямаш никакъв шанс срещу леопардите.
— Ще трябва да опитам — рече й той. — Мога да използвам лодката — тогава само най-отчаяните хищници биха дръзнали да ме нападнат. Освен това, има едно оръжие, което все още бих могъл да използвам.
— Кое — мачетето на Рамора? — навъси се тя.
— Не. — Елдярн въздъхна и Джони забеляза, че мускулите на брадичката му потрепват. — Бронебойният лазер на Кен.
Крис зяпна от изненада.
— Искаш да кажеш този, който… татко! Не говориш сериозно!
— Напълно сериозно. — Той погледна към Джони. — Възможно ли е да се демонтира лазерът без ампутация на крака? Иначе Чалинор може да забележи липсата.
— Веднъж вече го направиха с всички нас, които избрахме цивилния живот след войната — произнесе Джони, но мислите му бяха другаде. Как не можа да се досети, че могат да разполагат е целия арсенал на Макдоналд? — Уредихте ли погребалната церемония с отец Виуткас?
Елдярн кимна.
— Ще има една обща служба за Кен и Ра Инсли, утре в девет, на Площада. Сигурно ще присъства целият град, предполагам, че в тълпата Чалинор едва ли ще забележи липсата на лазера.
— Тогава да отидем и да го демонтираме още сега — надигна се Джони. — Тялото на Кен все още е там, нали?
Както и в останалите градчета от покрайнините на колонията, Елдярн изпълняваше едновременно службата на доктор и погребален агент и една от залите на операционната беше оборудвана за подготовката на труповете за церемонията. Тъкмо натам се отправиха Джони и Елдярн, а Крис остана в къщата.
Тялото на Макдоналд имаше точно такъв ужасяващ вид, както и когато лежеше проснато на площада, макар да не се усещаше мирисът на изгоряла плът. Джони погледна само веднъж зейналата рана в гърдите, сетне се постара да съсредоточи вниманието си върху крака.
— Едва ли ще открием какъвто и да било белег — обясни Джони, — поне аз нямах, когато го махнаха предишния път, но разрезът беше направен горе-долу на това място.
Елдярн кимна.
— Имам най-обща представа къде точно е монтиран. Добре, само да донеса тавичката с инструментите и започваме.
Слабият шум от стъпките беше единственото им предупреждение. Джони хвърли поглед през рамо, тъкмо навреме, за да забележи отварянето на вратата. В залата влязоха Л’ест и Тейбър, следвани от пребледнялата Крис.
— Добър вечер, доктор Елдярн, Моро — каза Л’ест и огледа помещението. — Надявам се, че не прекъсвам нещо важно?
— Тъкмо подготвяхме тялото на Макдоналд за службата — обясни раздразнено Елдярн. — Какво желаете?
— О, само малка предпазливост срещу някоя излишна геройска постъпка — подхвърли Л’ест и надникна през рамото на Елдярн. — Хрумна ми, че няма да е зле, ако демонтираме всички оръжия на нашия покоен събрат — за да не вземе да го стори някой друг, вместо нас. Отдръпнете се, ако обичате, ще ни отнеме само минутка.
Елдярн не помръдна.
— Не — заяви той. — Няма да позволя да обезобразите тялото.
— Нямате друг избор. Назад!
Елдярн завъртя глава.
— Зная, че така ви е наредил оня побъркан тип — предводителят ви. Но ако си мислите, че можете да убиете единствения доктор в града и след това да разчитате на каквото и да било съдействие от страна на местното население — лъжете се.
За първи път от началото на разговора Л’ест сякаш изгуби увереност.