— Вижте, докторе…
— Докторе, защо вие не демонтирате лазерите, вместо нас? — попита неочаквано Тейбър. — Вие сте хирург, можете да го направите без да оставите видими белези.
Елдярн видимо се колебаеше.
— Джони? — попита той.
Джони пристъпи от крак на крак, опитвайки се да скрие разочарованието си от ненавременната поява на Л’ест.
— Ако не го направите, ще го направи Л’ест. — Той погледна с нескрита омраза своя противник. — Но Орин е прав, не бива да обезобразяваме Макдоналд. Което означава, че ще трябва да запазим пръстите.
— Но лазерите в… — поде Л’ест.
— Никакво „но“. Ръцете му ще бъдат поставени върху гърдите.
Тейбър сръга Л’ест.
— Достатъчно е утре да проверим, дали лазерите са на мястото си — промърмори той. — Нищо не пречи да ги ампутираме, заедно с енергийния източник, преди погребението — ако се наложи, разбира се.
Л’ест кимна бавно.
— Съгласен. Но ако пръстите липсват на сутринта, ще ви държим лично отговорен, докторе.
— Така да бъде. Джони, защо не отидете с Крис до дома, за да донесете бойната униформа на Макдоналд?
Джони кимна. И без това не биваше да оставят Крис тук, докато обсъждаха как да постъпят с тялото на Макдоналд.
— Хубаво. Имаме нужда да се поразходим. Тръгвай, Крис.
— Само внимавайте къде ще отидете — предупреди ги Л’ест. — Пътищата извън града са блокирани — навсякъде има постове на кобри.
Джони не си направи труда да отговори. Той хвана Крис за ръката, бутна Л’ест встрани и излезе.
Къщата на Макдоналд бе доста далеч, но двамата не бързаха, а и Джони имаше нужда да се върне за малко в спомените си. Когато най-сетне пристигнаха и намериха униформата, навън вече блещукаха звезди.
— Да се поразходим още малко — предложи Джони.
— Не е необходимо — отвърна Крис. — Татко сигурно вече е приключил.
— Но вечерта е толкова приятна — настоя Джони и я побутна към центъра на града.
Тя се поколеба за миг, после спря и го погледна.
— Да не си намислил нещо? — прошепна едва чуто.
Джони кимна.
— Имам една идея. Случайно да е у теб ключът от офиса?
— Да… но почти не съм напреднала с предавателя.
— Няма значение. Имаш ли някоя от онези електронни джаджи, дето ти позволява да управляваш колата от разстояние?
— Радиомикрореле ли? Естествено. Миньорите в Керсидж ги използват, за да сондират подводните жили… — тя млъкна внезапно. — Лодка нагоре по реката? Която да носи предупреждение?
— Говори по-тихо — тоя тип, дето ни следи, може да те чуе.
Съмняваше се, вече знаеше, че „опашката“, която им бе лепнал Чалинор, е някакъв хлапак, който се прокрадваше толкова далеч зад тях, че сигурно не би доловил и писък. Това, което го безпокоеше, бе как ще реагира Крис, когато узнае всички подробности от плана, който все още се оформяше в главата му.
Тъкмо пресякоха площада и наближиха отсрещната му страна, когато Крис внезапно го дръпна за ръкава.
— Някой се навърта край вратата! — прошепна уплашено тя.
Джони включи нощното зрение.
— Това е Алмо Пири — осведоми я той. — Носи ловна пушка. Чалинор сигурно се е уплашил да не вземеш да сглобиш някой предавател или да поправиш телефона. — Фактът, че на този пост беше изпратен един от най-неопитните, говореше колко малко се безпокои от подобна възможност Чалинор. — Лесно ще се справим.
— Ами „опашката“? — попита Крис. — Нали няма да сториш нищо лошо на Алмо? Той е само момче.
— Достатъчно голям е, за да посрещне последствията от собствените си действия — възрази Джони. — Не се безпокой, хлапето ми е симпатично и на мен. Що се отнася до „опашката“, мисля, че ако свием в следващата пресечка и изтичаме до другия й край, ще се откъснем от нея. После можем да заобиколим и да приближим офиса от задната страна. Но преди това ще ми е нужна малко информация…
Поне доколкото Джони беше в състояние да определи, номерът беше свършил работа. Когато стигнаха задната част на офиса, „опашката“ не се виждаше никъде. Тъй като от тази страна на къщата нямаше врата, Чалинор не си бе направил труда да поставя охрана. Джони прецени разстоянието до прозореца на втория етаж, премести се по-близо до стената, приклекна и скочи. Тялото му се извиси съвсем близо до прозореца, а разперените му пръсти се вкопчиха в рамката. Прозорецът беше леко открехнат и след не повече от секунда Джони се озова вътре.
Не се наложи да тършува дълго — Крис му беше описала съвсем точното местоположение на всички детайли, от които се нуждаеше. След като приключи, Джони надзърна от прозореца, приклекна на перваза, затвори го зад себе си и се спусна долу. Когато се приближи до Крис, девойката въздъхна е облекчение.