— Обявявам кратка почивка, през която ще се запознаете с доклада на комисаря Д’арл — обяви той. — Магнитните карти вече са разнесени по кабинетите ви. Моля, изучете ги внимателно, обсъждането ще продължи след два часа.
Известно време Джони се помота из залата, разменяйки по няколко думи с познати, после слезе в кабинета, взе картата с копието от доклада на Д’арл, осъществи два кратки разговора и излезе.
Двайсет минути по-късно двамата с Кали Халоран се носеха с глайдер на югоизток, право към региона Дау.
След като прочете и последната страница от доклада, Джони изключи компютъра и хвърли картата на съседната седалка.
— Какво ще кажеш? — попита Халоран, който още не беше приключил.
— Половината от аргументите им са чист вакуум под налягане — изсумтя Джони. — Можем да решим всеки от тях без да вдигаме фабрика за кобри.
— Само че твоите решения идват от Авентинския синдикат, докато неговите пристигат с цялата тежест на Комитета.
— Виж, тук си прав. — Джони въздъхна и зарея поглед към пейзажа зад прозореца на глайдера. — Едва ли ще успеем да съберем достатъчно гласове против, ако не решим час по-скоро загадката с тайнствения убиец на леопарда.
— Не съм сигурен какво смята, че ще постигнат с това — продължи Халоран, като почука екрана на портативния компютър. — Ако сведенията, които открих тук относно леопардите, не са преувеличени, възможно е наистина да ти потрябва „фабрика за кобри“, за да се справиш с техните врагове.
Джони не отговори. Все още изпитваше угризения, задето толкова бързо бе въвлякъл Халоран във вихъра на събитията. Колебаеше се дали да сподели с него подозренията, които изпитваше от известно време.
— Минавало ли ти е през ума — поде той накрая, — колко навреме идва тази история с неизвестния убиец, що се отнася до плановете на Д’арл? Едва пристигнал, за да ни убеждава, че трябва да създадем център за подготовка на кобри и хоп — изведнъж на сцената се появява някакъв тайнствен свръххищник. Ако всичко зависеше от него, едва ли би могъл да открие по-силен аргумент.
Халоран вдигна вежди.
— Да не намекваш, че той го е и изфабрикувал?
Джони бавно поклати глава.
— Не, разбира се. Така поне ми се струва. Просто намирам съвпадението за странно.
Халоран сви рамене.
— Доколкото разбрах, тази част от региона от известно време страда от тежко засушаване, след като е пресъхнал северният ръкав на река Оянти. Дали пък гладът и сушата не са изнервили гаунтите до степен да се нахвърлят дори срещу леопардите?
— Невъзможно. Гаунтите са тревопасни. Вярно, една тяхна разновидност е всеядна, но този екземпляр е твърде дребен на ръст, за да заплашва леопардите.
— Тогава може би сушата е прогонила някое непознато животно от планините — настояваше Халоран. — Упорствам с тази суша, защото тя също е необичайна за района.
— И смяташ, че посещението на Д’арл просто е съвпаднало с периода на сушата? — попита неохотно Джони. — Може и да си прав. Но все пак нещо не ми харесва в тази история.
— Нищо не можем да направим, докато не разполагаме с доказателства.
Иначе казано, Халоран смяташе, че Джони вдига прекалено голям шум за дреболии. Дано да беше прав. И все пак…
След петнадесет минути те се приземиха в Палийн.
Посещението на синдикал в някое селище обикновено се съпровождаше от разни досадни церемонии, но Джони се бе обадил предварително с молба да прескочат официалната част и на площадката ги очакваше само един човек.
— Синдикал Моро? — попита той. — Аз съм Найлс Кайър, ваш колега кобра.
Джони кимна и посочи Халоран.
— Това е Кали Халоран, бъдещият ви съекипник. Какво ново по въпроса с убития леопард?
— Нищо особено от вчера насам — призна Кайър, като ги поведе към една открита кола, паркирана в края на площадката. — Очакваме заключението на експертите.
— Вие ли го открихте?
Кайър кимна.
— Бях излязъл да търся водоизточници, когато неочаквано се натъкнах на трупа в една малка падина.
— Да търсите водоизточници? — изненада се Халоран. — Да не сте помъкнали сондажната инсталация на гръб?
— Тук за целта е достатъчно да измериш дебелината на смолистото покритие върху кората на дърветата — обясни Джони. — Така получаваш представа за влажността на почвата и оттам — за наличието на водни запаси. Имаше ли следи около трупа?
— Земята наоколо беше изпотъпкана — заобяснява отново Кайър. — Забелязах няколко отпечатъка, които напомняха за следи от гаунти, но животното трябва да е притежавало наистина исполински ръст и да се е движело с невероятна скорост.