Недостигът доведе до още едно опасно развитие. Сред професионалните престъпници като зараза плъзна опасна параноя, която така или иначе си беше част от занаята. Големите банди започнаха да се подозират взаимно, че другите получават преференциално обслужване. Самата възможност, че тайното депо на някоя от бандите може да бъде нападнато от съперниците, създаде предпоставките за избухване на изключително жестока война в подземния свят.
Задачата на Ларго беше да успокои басейна с развилнели се акули чрез уверения за бързо възобновяване на нормалното обслужване. Трябваше да започне с Мексико.
Макар в Щатите да влизат какви ли не леки самолети, моторници, частни яхти, пътнически еърлайнери и „мулета“ с пълни стомаси — всички пренасящи контрабандно кокаин, — голямата болка е 5000-километровата извиваща се граница с Мексико. Тя се простира от тихоокеанския юг на Сан Диего и стига до Мексиканския залив. Минава по границите на Калифорния, Аризона, Ню Мексико и Тексас.
Южно от границата Северно Мексико от години практически е военна зона, като враждуващите банди се бият за върховенство или поне за място под слънцето. Безброй трупове на измъчвани и екзекутирани хора се хвърлят по улиците или в пустинята, защото шефовете на картели и водачите на банди използват абсолютно откачени главорези, за да унищожават съперниците, а хиляди невинни минувачи стават жертва на кръстосания огън.
Задачата на Ларго беше да поговори с шефовете на картелите като Синалоа, Залива и Ла Фамилия — всички силно разгневени от неизпълнението на поръчките им. Щеше да започне със Синалоа и с това да покрие по-голямата част от тихоокеанския регион. За негово нещастие, макар „Мария Линда“ да бе преминал, в деня, в който емисарят излетя на север, следващият кораб просто изчезна без следа.
Европа бе поверена на заместника на Ларго, завършилия университет Хорхе Калзадо, който освен родния си испански говореше и перфектен английски, а можеше да общува и на италиански. Той пристигна в Мадрид в нощта, когато АТОП нападна стария хангар в тресавищата на Есекс.
Операцията бе добре подготвена и щеше да е още по-успешна, ако бяха заварили там цялата есекска шайка или поне Бени Даниълс. Само че гангстерът бе прекалено умен, за да се намира наблизо до дрогата, която бе внесъл в Южна Англия. За тази цел той си имаше подчинени.
В прехванатото телефонно обаждане се споменаваше вземане и прехвърляне на съдържанието на хангара „на сутринта“. Облечен в черно и без използване на светлини, малко преди полунощ екипът тихо се изнесе на позиция и зачака. Имаше пълна забрана върху говоренето, фенерчетата, дори пиенето на кафе. Малко преди 4 часа сутринта по черния път към тъмната сграда се приближи камион с включени фарове.
Наблюдателите чуха громоленето на издърпваните плъзгащи се врати, после някой запали осветлението вътре, ако се съдеше по мъждивата светлина, виждана отвън. Понеже не се чуваше приближаване на друга кола, екипът се приближи. Стрелците на С019 трябваше да обезопасят склада. След това идеше ред на мегафоните, през които се разнесоха заплашителни команди, после на дърпащите се на каишките кучета, отзад снайперисти присвиваха очи в търсене на въоръжена съпротива, а най-отзад мощни прожектори обляха целта с ослепителна бяла светлина.
Изненадата бе тотална, особено при наличието на петдесет мъже и жени, клечащи сред тръстиката, отрупани с оръжие. Уловът беше удовлетворителен, ако се броеше дрогата, но разочароващ в броя на престъпниците.
Те бяха само трима. Двама бяха дошли с камиона. Веднага се виждаше, че са дребна риба — момчета за всичко от най-ниско ниво, членове на мидландската банда, за която бе предназначена част от дрогата. Останалата част трябваше да бъде пласирана от Бени Даниълс.
Нощният пазач бе единственият член на Есекската шайка, заловен от мрежата. Казваше се Джъстин Кокър, гонеше трийсетте, мургав хубавец с дълго криминално досие. Но в никакъв случай не бе основен играч.
Онова, което беше дошъл да вземе камионът, бе струпано на голия циментов под, където някога бяха обслужвали леките самолети на отдавна несъществуващия авиоклуб. Дрогата беше около тон и все още бе опакована в пристегнатите с канап чувалчета от юта.