Двата Q-кораба вече бяха на път — „Балморал“ за Лайм Бей в Дорсет, а „Чесапийк“ за Нюпорт Нюз. Британците бяха изказали благодарността си за даряването на „Балморал“, който щеше да им свърши отлична работа в действията срещу сомалийските пирати.
Двете бази за контрол на безпилотните самолети приземиха своите „ястреби“ за връщане в Съединените щати, но запазиха огромната база данни, създадена в резултат на многомесечното ШИНАМОТ — тя определено щеше да играе роля в бъдеще при използване на по-скъпите, управлявани от хора шпионски самолети.
Затворниците — 187 души — бяха върнати от остров Игъл, архипелага Чагос, с пригоден за далечно действие товарен самолет „Херкулес С130“ на американските ВВС. На всеки бе позволено да изпрати късо съобщение до своите загубили надежда близки.
Банковите сметки, вече почти изпразнени, бяха консолидирани в една, за да се покрият разходи, появили се в последната минута, а комуникационната мрежа, управлявана от склада в Анакостия, бе редуцирана за вътрешна употреба от останалия при своите компютри Джереми Бишоп.
И тогава един ден се появи Пол Деверо. Каза, че е доволен, и дръпна Кал Декстър встрани.
— Чувал ли си някога за Спиндрифт Кей? Както и да е, това е малък остров, едва-едва по-голям от коралов атол. Намира се в Бахамите. Един от така наречените „външни“ острови. Не е населен, ако не броим малко поделение американски пехотинци, закарани на острова за тренировка по оцеляване в екстремни условия. В центъра на Кей има палмова горичка, под която са струпани безкрайни редици бали. Можеш и сам да се сетиш какво има в тях. Трябва да се унищожат… всичките сто и петдесет тона. Поверявам ти тази задача. Имаш ли някаква представа каква е стойността на тези бали?
— Мисля, че мога да предположа… Няколко милиарда долара?
— Прав си. Трябва ми човек, на когото имам абсолютно доверие. Тубите с бензин са закарани там отдавна. Най-добрият начин да се добереш до това място е с хидроплан от Насау. Тръгвай, моля те, и направи каквото трябва да се направи.
Кал Декстър бе виждал какво ли не през живота си, но никога не бе виждал хълм на стойност милиарди долари, нито бе унищожавал такъв. Дори една-единствена бала, скътана в нечий куфар, означаваше доживотна обезпеченост. Излетя с редовен граждански полет от Вашингтон за Насау и се регистрира в хотел „Парадайз Айланд“. Попита на рецепцията и след кратък телефонен разговор успя да резервира хидроплан за следващата сутрин.
Спиндрифт Кей се намираше на сто и петдесетина километра и полетът продължи около час. През март времето вече се стопля и морето придобива обичайния си невъзможен син цвят между островите, като леко избледнява над пясъчните плитчини. Дестинацията бе толкова необичайна, че пилотът трябваше да направи два пъти справка с джи пи ес системата, за да е сигурен, че лети към правилния атол.
Около час след изгрев-слънце направи вираж, посочи и извика над рева на двигателя:
— Ето го, господине!
Декстър погледна надолу. Гледката заслужаваше да е на пощенска картичка. По-малко от един квадратен километър площ с риф, обграждащ бледосиня лагуна, в която се влизаше пред единствен процеп в корала. Тъмна група палми в центъра, която по никакъв начин не издаваше смъртоносното съкровище под клоните.
В единия от плажовете стърчеше като забит паянтов пристан — явно там разтоварваше корабът за доставки. Докато Декстър гледаше, двама души излязоха изпод скрития под камуфлажна мрежа лагер до палмите и се загледаха нагоре. Хидропланът започна да се спуска към водата.
— Оставете ме на пристана — каза Дестър.
— Не искате ли да си накиснете краката? — усмихнато каза пилотът.
— Може би по-късно.
Декстър слезе, стъпи на плавника и прекрачи на пристана. Наведе се, за да мине под крилото, и се озова очи в очи с главен сержант с изпъната по военному стойка. Зад него стоеше морски пехотинец. И двамата носеха пистолети.
— С каква цел сте тук, сър?
Учтивостта бе безупречна, но намекът прозрачен. „По-добре е да имаш основателна причина да си тук, защото иначе няма да направиш и крачка напред“. Вместо отговор Декстър му подаде писмо, което извади от вътрешния джоб на сакото си.
— Прочетете това много внимателно, главен сержант, и обърнете специално внимание на подписа.
Ветеранът зачете и се вцепени; единствено годините самодисциплина му позволиха да не изрази по видим начин удивлението си. Безброй пъти беше виждал портрета на главнокомандващия, но никога досега не му се бе случвало да види саморъчния подпис на президента на Съединените щати. Декстър протегна ръка за писмото.