Обектът напусна хотела с такси в 10 сутринта и бе откаран в Банко Гузман на Кале Серано. Това е малка частна банка, обслужваща заможни клиенти, и за нея няма никаква компрометираща информация. Обектът прекара там сутринта и както изглежда, е обядвал с директорите. Тръгна си в три часа, като на вратата бе съпроводен от банкови служители с два големи куфара „Самсонайт“ с твърд корпус. Не изглеждаше способен да ги носи сам, но не се и налагаше.
Появи се черен „Мерцедес“, вероятно извикан предварително, и от него слязоха двама души, които прибраха тежките куфари в багажника и отпътуваха. Обектът не ги придружи, а си поръча такси. Моят човек е успял да снима двамата с мобилния си телефон. Те са известни като гангстери. Не можахме да проследим мерцедеса, понеже колата на моя човек е била паркирана чак зад ъгъла. Затова той е предпочел да остане с обекта.
Обектът се върна в хотела, отново си поръча чай, отново гледа телевизия, отново обядва (този път сам, обслужван от салонния управител Франсиско Патон). Спа сам и в девет часа тръгна за летището с лимузина на хотела. В безмитния магазин си купи литър от възможно най-добрия коняк, качи се в самолета и излетя по разписание за Богота в 0:20.
С оглед появата на двамата главорези (членове на банда в Галисия) ние вече проявяваме интерес към следващото посещение на сеньор Лус. Повече от очевидно е, че куфарите могат да съдържат достатъчно количество банкноти от 500 евро и така това да бъде разплащането между Колумбия и някой от нашите основни вносители. Очакваме вашето мнение.
— Какво мислиш, Калвин? — попита Деверо при посрещането на Декстър от Западна Африка.
— Повече от сигурно е, че адвокатът е част от схемата на Картела по пране на пари, но както изглежда, само за Испания. От друга страна, възможно е другите европейски банди да се издължават, като носят на Серано остатъка от сумите. Все пак бих искал УДИКО да имат търпение и при следващото му посещение.
— Биха могли да заловят с една операция двамата гангстери, адвоката престъпник, парите и корумпираната банка. Защо да не го направят?
— Защото още не знаем всичко: писмото, момичето, защо точно той е пощальонът, за кого? — започна да изброява Декстър.
— Сигурно е нечия племенница. Услужва на приятел.
— Не, господин Деверо. Налице е поща, регистрация на доставка, ако трябва да прецизираме, имейли, факсове, текстови съобщения, телефонни обаждания. Има личен елемент, обгърнат в голяма потайност. Когато следващия път нашият приятел Лус кацне в Мадрид, бих искал и аз да съм там. Заедно с малък екип, разбира се.
— Значи да кажем на испанците да не предприемат нищо, докато не си готов? И какво цели цялата тази предпазливост?
— Никога не подплашвай страхливия дивеч — поясни бившият войник. — Убий животното с един изстрел в главата. Без усложнения. Без кръв. Без пропуснати изстрели. Без доубиване. Без безсмислени рани. Ако арестуваме Лус сега, така и няма да разберем кой и до кого изпраща кремавите пликове. А това няма да ми даде мира много дълго.
Пол Деверо замислено изгледа бившия тунелен плъх.
— Започвам да разбирам защо Виетконг така и не са те заловили в Железния триъгълник. Ти продължаваш да мислиш като животно в джунглата.
5
Гай Досън изправи самолета, плавно намали скоростта, огледа още веднъж блещукащия панел, хвърли поглед на блестящата под слънцето писта, направи заявка до кулата и зачака разрешение за излитане.
Когато го получи, плавно увеличи тягата. Зад него двата турбореактивни двигателя „Ролс-ройс Спей“ смениха тона от вой на рев и старият „Блекбърн Буканиър“ се понесе напред. Това беше моментът, който и досега носеше на ветерана пилот върховно наслаждение.
След отделянето си от пистата бившият лек военноморски бомбардировач стана податлив на командите, друсането от колелата изчезна и самолетът вдигна нос към безкрайното синьо африканско небе. Долу и назад се смаляваше Тъндър Сити — анклавът за частни самолети на „Кейп Таун Интернешънал“. Като продължаваше да набира височина, Досън пое курс към първата си дестинация — Виндхук, Намибия, късата и най-лесна отсечка по дългия път на север.
Досън бе само една година по-възрастен от бойната машина ветеран, на която летеше. Беше роден през 1961 — годината, през която „Буканиър“ бе само прототип. Началото на необичайната му кариера започна през следващата година, когато самолетът започна да се използва в оперативни задачи от Авиационната група на Британския флот. Създаден първоначално за противодействие на съветските кръстосвачи клас „Свердлов“, той се оказа толкова добър, че остана на въоръжение чак до 1994.