Фактът, че беше „чист“, бе от особена важност. Малко количество „смесен“ прах може да бъде обяснено като „за лични нужди“. За килограм чист кокаин подобно извинение е невъзможно.
Поискаха от нея да се съблече чисто гола в присъствието на две жени. Взеха дрехите й за изследване и й дадоха да облече нещо като хартиен комбинезон. Квалифициран доктор — жена — извърши обстоен преглед на всичките й телесни отвори, включително ушите. Към този момент Летиция вече плачеше неутешимо. Но попаднеш ли веднъж в „системата“, излизане от нея няма. И всичко бе запечатано от камери, за да може да се използва като доказателство. Дори и най-арогантният адвокат нямаше да може да измъкне тази кучка.
Накрая старши служител на УБН я информира, че има правото да поиска адвокат. И подчерта, че още не е била разпитвана, значи правата й по „Миранда“ не са били нарушени. Разплакана, тя каза, че не познава адвокати в Ню Йорк, и той й обясни, че при това положение ще й бъде назначен служебен адвокат, но това ще направи съдът.
Няколко пъти тя им каза, че годеникът й я чака отвън. Казаха й, че това е много важно, защото онзи, който я чака, би могъл да й бъде съучастник. Малко по-късно й казаха, че документите на всички посрещачи са били прегледани, но сред тях нямало Доминго де Вега. Така че или тя си го е измислила, или той е надушил нещо нередно и е избягал. На сутринта щели да проверят има ли изобщо пуерторикански дипломат с подобно име към мисията в ООН.
Тя настоя да им обясни всичко и се отказа от правото си да присъства адвокат. След това им разказа каквото й бе известно, т. е. практически нищо. Не й повярваха. Тогава й хрумна една идея.
— Аз съм колумбийка. Искам да видя някой от колумбийското посолство.
— Сигурно имате предвид консулството, мадам. Само че сега е десет вечерта. Ще се опитаме да уведомим някого на сутринта.
Уточнението бе на агента от ФБР, макар тя да не знаеше това. Контрабандното внасяне на наркотици в Съединените щати е федерално, а не щатско престъпление, затова случаят бе поет от федералните власти.
Летище „Джон Ф. Кенеди“ е в източната част на Ню Йорк и по-конкретно в района Бруклин. Така че накрая, някъде към полунощ, Летиция Аренал бе преместена в арест на този район, за да изчака съдебно заседание на следващата сутрин.
На сутринта федералните се свързаха с колумбийското консулство. Но ако задържаната бе очаквала някакво съчувствие, я чакаше разочарование. Представителката на консулския отдел — жена със строг делови костюм — бе намръщена. Случаят бе от онези, които дипломатите ненавиждат.
Жената изслуша обяснението абсолютно безстрастно и не повярва на нито дума от чутото. Но нямаше избор, освен да се свърже с Богота и да поиска от външното министерство да се опита да издири адвокат на име Хулио Лyc. Това бе единственото име, за което г-ца Аренал можа да се сети.
После се проведе първо слушане в съдебната палата, но неговата цел бе да се продължи мярката за задържане. Когато научи, че обвиняемата не е правно представена, съдията нареди да й бъде намерен служебен защитник. Издирен бе едва дипломирал се младеж и на двамата бяха дадени няколко минути уединение в килията, преди да се върнат в съдебната зала.
Защитникът направи безнадеждно искане за освобождаване под гаранция. Искането бе безнадеждно, защото обвиняемата бе чуждестранно лице, без средства и без семейство, а престъплението, в което се обвиняваше, бе изключително тежко, така че прокурорът изясни, че са нужни следствени действия, с цел да се установи дали обвиняемата не действа в съучастие с много по-голяма верига контрабандисти на кокаин.
Защитникът пледира, че съществува годеник, който е дипломат в ООН. Един от федералните подаде на прокурора бележка, той я прочете и отново стана, този път за да обясни, че в пуерториканската мисия към ООН няма и никога не е имало дипломат на име Доминго де Вега.
— Оставате го за мемоарите си, господин Дженкинс — изръмжа съдията. — Обвиняемата остава под арест. Следващият случай.
И стовари чукчето си. Летиция Аренал бе отведена разплакана. Така нареченият й годеник, мъжът, когото обичаше, я бе предал.
Преди да я върнат в затвора, където се намираха килиите на предварителния арест, тя има последна среща с адвоката си, господин Дженкинс. Той й предложи визитната си картичка.
— Можете да ми се обадите по всяко време, сеньорита. Имате това право. Не се налага да плащате нищо. Служебният защитник е безплатен за хора без средства.
— Не разбирате, господин Дженкинс. Скоро от Богота ще пристигне сеньор Лус. Той ще ме спаси.