Не им казаха, понеже не се налагаше да го знаят — поне не засега, — защо трюмът при носа прилича на затвор. Но определено им бе показано как да свалят капаците над два от петте трюма, за да освободят достъпа до съдържанието им. Това упражнение щяха да провеждат многократно по време на дългия курс — отчасти, за да мине времето, отчасти, за да могат да го правят колкото може по-бързо дори и насън.
На третия ден Макгрегър — кожата му бе заприличала на древен пергамент — ги изпрати в морето. Беше застанал на най-издадения край на вълнолома, докато „Чесапийк“ се плъзгаше покрай него, с чаша кехлибарена течност в ръка. Беше готов да живее в жега и малария, пот и воня, но никога без поне няколко бутилки запас от дестилата на родните му Хебридски острови.
Най-краткият път до дестинацията би бил през Арабско море и Суецкия канал. Но за да се избегне евентуален неприятен контакт със сомалийските пирати, действащи в района на Африканския рог, и понеже имаше време, се взе решение корабът да поеме на югозапад към нос Добра надежда и после на северозапад към срещата в морето край бреговете на Пуерто Рико.
Три дни по-късно пристигнаха и британците, за да приемат „Балморал“. Бяха четиринайсет души, всички от Кралския флот, и под ръководството на Макгрегър също преминаха през двудневния процес на запознаване. Тъй като американския флот е „сух“ в алкохолен смисъл, американците не бяха донесли със себе си евтин безмитен алкохол от летището. Наследниците на Нелсън обаче не са принудени да търпят подобни ограничения, така че отбелязаха срещата си с Макгрегър, като му донесоха няколко бутилки малцово уиски от Айлей — любимата му спиртоварна.
Накрая и „Балморал“ излезе в открито море. За него мястото на срещата беше по-наблизо — покрай нос Добра надежда и на северозапад към остров Асеншън, където далеч от сушата щеше да се присъедини към РФА, които щяха да докарат допълнението към екипажа, състоящо се от десантните части на СВМС, както и необходимото допълнително оборудване.
Когато „Балморал“ се скри зад хоризонта, Макгрегър събра малкото останало. Механиците и монтажниците отдавна си бяха отишли, а караваните им бяха прибрани от компанията, която ги бе отдала под наем. Старият шотландец живееше в последната оставена и беше на диета от уиски и хинин. На братята Капур беше платено още в началото от непроследима банкова сметка и те моментално бяха загубили всякакъв интерес към двата зърновоза, модифицирани в бази за водолазна работа. Корабостроителницата се бе върнала към обичайната си дейност, състояща се в разчленяване на кораби, пълни с токсични отпадъци и азбест.
Колийн Кек приклекна върху крилото на буканиъра и присви очи срещу вятъра. Голите равнини на Линкълншир не можеха да се стоплят дори през юни. Беше дошла да се сбогува с бразилеца, към когото се бе привързала.
До нея, в предната кабина на изтребителя-бомбардировач, седеше майор Жоао Мендоса и приключваше проверката по показанията на таблото. Седалката в задната кабина, където тя бе седяла в процеса на обучението му, вече беше демонтирана. На нейно място имаше още един допълнителен резервоар и радио, чийто сигнал се подаваше направо в слушалките на пилота. Зад тях двата двигателя „Спей“ ръмжаха в режим на подгряване.
Когато вече нямаше смисъл да се чака повече, тя се наведе напред и го целуна бързо по бузата.
— Лек полет, Жоао — извика му. Той видя устните й да се мърдат и се сети какво му е казала. Усмихна й се и вдигна дясната си ръка в юмрук с изпънат палец. Свистящият вятър, ревящите двигатели и гласът от кулата в ушите му не позволява да чуе нищо.
Капитан Кек се плъзна от крилото и скочи на пистата.
Прозрачният капак от перспекс се плъзна напред и заключи пилота в неговия свят — света на щурвалната колона, лоста за управление на двигателя, уредите, прицела за стрелба, индикаторите за нивото на гориво и тактическия авионавигатор — ТАКАН.
Мендоса поиска и получи последно разрешение, рулира към пистата, спря пак, провери спирачките, освободи ги и се понесе напред. Секунди по-късно екипът във вана до пистата, дошъл да проследи излитането му, видя как 10-те тона реактивна тяга от двата „Спей“ издигнаха буканиъра в небето.
Поради направените модификации беше решено майор Мендоса да стигне до средата на Атлантика по различен маршрут. На португалските Азорски острови се намира американската ВВБ „Лажес“, дом на 64-та ескадрила, и Пентагонът — задействан по невидими канали — се бе съгласил да дозареди с гориво „музейния експонат“, който очевидно се връщаше в Южна Африка. Прелитането на 1395 морски мили до базата явно нямаше да е проблем.