Когато спасителите му успяха да се доберат до него, за Робъртс вече бе много късно, но хората на Ал Кайда още бяха там. Сред скалите се разрази осемчасова престрелка, понеже стотици джихадисти дойдоха на помощ на шейсетимата, атакували хеликоптера. Загинаха шестима американци, а двама британци бяха тежко ранени. Но на сутринта преброиха триста трупа на Ал Кайда. Убитите американци бяха откарани у дома, включително тялото на Нийл Робъртс.
Кейси Диксън лично пренесе трупа му до спасителния хеликоптер и понеже междувременно го бяха простреляли в бедрото, се върна в Щатите и седмица по-късно присъства на опелото в параклиса на базата на Литъл Крийк. След това, винаги когато погледнеше назъбения белег на бедрото си, в съзнанието му изплуваше онези безумна нощ сред скалите на Тора-Бора.
Сега, девет години по-късно, той стоеше в топлата нощ източно от островите Търкс и Кайкос и наблюдаваше прехвърлянето на отряда и екипировката от кораба-майка в новия им дом, бившия зърновоз, вече „Чесапийк“. Патрулиращият високо в небето ЕР-3, изпратен от базата в Рузвелт Роудс, съобщаваше, че морето е чисто. Никой не ги наблюдаваше.
За атака по вода Диксън бе взел една голяма 11-метрова надуваема лодка с твърд корпус, или НЛТК. Тя можеше да побере целия му взвод и да се носи по морето с четиридесет възела. Имаше и две по-малки бойни гумени надуваеми лодки тип „Зодиак“, известни като БГНЛ. Те бяха дълги само по 4,5 метра, но бяха пак толкова бързи и можеха да поемат без проблем четирима напълно въоръжени бойци.
Сред прехвърлящите се бяха и двама експерти по издирване на кораби от американската брегова охрана, двама водачи на кучета от митническата служба, двама радисти от щаба и двама пилоти от флота, които в момента чакаха на хеликоптерната площадка при кърмата на кораба-майка. Момчетата вече седяха в кабината на своя „Литъл Бърд“ — нещо, което „тюлените“ рядко бяха виждали и не бяха използвали досега.
Ако им се бе налагало досега да излизат в мисии с хеликоптер — а това определено бе така, — това винаги бе ставало с новия „Найт Хок“ на „Боинг“. Но „птичката“ за откриване на кораби бе единствената летяща машина, чиито винтове можеха да минат през отвора на трюма на „Чесапийк“.
В прехвърляната екипировка можеха да се видят обичайните германски автомати „Хеклер и Кох МР 5А“ — любимото оръжие на „тюлените“ за бой отблизо, леководолазно оборудване „Дрегер“, карабините на четиримата снайперисти и огромно количество муниции.
Небето притъмняваше. ЕР-3 над тях продължаваше да съобщава, че морето е чисто. „Литъл Бърд“ излетя, обиколи като разгневена оса и кацна на „Чесапийк“. Двата винта спряха и бордовият кран вдигна малкия хеликоптер и го спусна в определения за него трюм. Капаците на трюма плавно се плъзнаха по релсите си върху отвора, а уплътненията го запечатаха срещу дъжд и пръски от вълните.
Двата кораба се разделиха и корабът майка се скри в спускащия се здрач. На мостика му някакъв шегобиец примигна съобщение с лампа „Алдис“ — технология отпреди век. Но капитанът на мостика на „Чесапийк“ го разчете без затруднение: „На добър път“.
През нощта „Чесапийк“ се промуши между островите в зоната си за патрулиране, а именно Карибския басейн и Мексиканския залив. Ако някой бе полюбопитствал в интернет, щеше да научи, че това си е най-нормален зърновоз, превозващ пшеница от залива на Сейнт Лорънс за гладните гърла за Южна Америка.
Под палубата „тюлените“ чистеха и проверяваха оръжието си, инженерите привеждаха лодките и хеликоптера в бойна готовност, готвачите скалъпваха нещо за ядене и междувременно зареждаха хладилниците с припаси, а радистите настройваха за денонощно подслушване честотата на секретния шифрован канал за връзка с неугледния склад в Анакостия, Вашингтон.
Повикването, което им бе казано да очакват, можеше да дойде след десет седмици, десет дни или десет минути. Но когато дойдеше, те трябваше да са готови за битка.
„Санта Клара“ е луксозно място за живот в историческия център на Картахена и е резултат от превръщането в хотел на женски манастир на стотици години. Пълните подробности за него бяха препратени на Кал Декстър от агента на АТОП, който живееше под прикритие като преподавател в школата за флотски кадети. Декстър бе огледал строителния план и бе настоял за един конкретен апартамент.
Регистрира се като г-н Смит по обед в уречената неделя. Съзнавайки отлично, че петима яки като канари гангстери седят край маса във вътрешния двор, без да са си поръчали нищо за пиене и дори без да се преструват, че четат историческите бележки по табелите на стените във фоайето, той обядва леко в атриума под дърветата. Докато се хранеше, изпод листата изпърха тукан, настани се на отсрещния стол и го загледа.