— Приятелю, подозирам, че си в много по-голяма безопасност тук от мен — прошепна му г-н Смит. После приключи с обяда, подписа чек на номера на стаята и взе асансьора до най-горния етаж. Всичко това целеше да демонстрира, че е дошъл и е сам.
Деверо, в рядка проява на загриженост, му бе предложил да вземе подкрепление под формата на вече „осиновените“ от него зелени барети от Форт Кларк. Той отказа.
— Колкото и да са добри — обясни Декстър, — те не са невидими, а ако Карденас види нещо, което не му хареса, няма да се покаже. Ще си помисли, че сме отишли да го ликвидираме или да го отвлечем.
Слезе от асансьора на петия и последен етаж и тръгна по отворения от едната страна коридор към апартамента си. Знаеше, че е спазил съвета на Сун Дзъ: винаги оставяй да те подценят.
Стигна до стаята си и видя по-нататък в коридора мъж с кофа и бърсалка за под. Не беше много хитро. В Картахена подовете ги миеха жени. Влезе в стаята си. Знаеше какво ще намери в нея. Беше видял снимки на интериора. Голяма стая с климатик, теракотен под, мебелировка от тъмен дъб, широка двукрила врата, извеждаща на терасата. Минаваше три и половина.
Той спря климатика, дръпна завесите, отвори стъклената врата и излезе на балкона. Над всичко се простираше чистата синева на колумбийския летен ден. Зад главата му и само метър по-нагоре имаше улук, а над него охреночервен керемиден покрив. Напред и пет етажа надолу блещукаше плувен басейн. Ако опиташе скок „лястовица“, можеше и да стигне до плиткия край на басейна, но по-вероятно щеше да свърши на каменните плочи на пътеката. Но нямаше такова намерение.
Върна се в стаята и премести креслото така, че от едната му страна оставаше отворената балконска врата, а в другата посока имаше ясна видимост към вратата на стаята. Поседя, после стана, мина през стаята, отвори вратата, която като всички хотелски врати беше на автомат и можеше да се самозатваря, остави я открехната един сантиметър и се върна на мястото си. Зачака, без да отделя поглед от вратата. В четири часа някой я бутна навътре. В отвора, със силует, очертан на фона на синьото небе навън, стоеше Роберто Карденас, гангстер от кариерата и убиец на много хора.
— Сеньор Карденас, заповядайте… Разполагайте се.
Бащата на задържаната в нюйоркски затвор млада жена направи крачка напред. Вратата зад него се затвори и резето на бронзовата ключалка щракна. Сега, за да бъде отворена отвън, беше необходима пластмасова карта с правилен код или таран за разбиване.
Карденас приличаше на боен танк с крака. Беше набит и широкоплещест и излъчваше усещане за непреместваемост. Може и да беше прехвърлил 50-те, но представляваше планина от мускули с лице на жаден за кръв ацтекски бог.
Бяха му казали, че човекът, който бе прехванал мадридския му куриер и му бе изпратил лично писмо, ще е сам и невъоръжен, но той, естествено, не бе повярвал на това. Собствените му хора бяха държаха хотела и околностите му под наблюдение още от сутринта. Самият той носеше 9-милиметров „Глок“, пъхнат под колана на кръста, и остър нож в калъф на десния глезен. Очите му огледаха стаята за скрит капан, например чакащ в засада отряд американци.
Декстър нарочно бе оставил вратата на банята отворена, но Карденас не му се довери и все пак надникна за миг в нея. Беше празна. Изгледа ядно Декстър като бик на арена. Явно не можеше да проумее защо този човек е дошъл тук без подкрепа. Декстър направи знак към другото кресло, същото като неговото. И заговори на испански:
— И двамата знаем добре, че има случаи, когато насилието върши работа. Този случай не е такъв. Да поговорим. Моля, седнете.
Без да сваля очи от американеца, Карденас се отпусна в тапицираното кресло. Пистолетът на кръста му го караше да седи леко изнесен напред. Декстър не пропусна да забележи това.
— Хванал си дъщеря ми. — Явно не обичаше празните приказки.
— Дъщеря ви е задържана от нюйоркските власти.
— За теб ще е най-добре, ако тя е наред.
Почти напипаният от страх Хулио Лyc му беше споменал какво бе казал Боузман Бароу за затворите за жени в северната част на щата.
— Тя е добре, сеньор. Разстроена е, разбира се, но никой не я малтретира. Задържана е в Бруклин, където условията са съвсем прилични. В действителност е под наблюдение поради опасения от опит за самоубийство… — Той вдигна ръка, за да спре Карденас, който бе готов да скочи с рев от креслото си. — Само проформа, уверявам ви. Означава, че разполага със стая в болничното крило. Не се налага да се смесва с другите затворнички… сганта, така да се каже.