На тръгване погледна към морето. Във водата между пристана и акостиралата яхта се виждаше голяма открита лодка. На борда й имаше трима мъже — и няколко бали между седалките. Луксозната яхта бе осветена при кърмата, където няколко души от екипажа чакаха да качат товара. Брат Еузебио се сети за семейството, което бе погребал само преди няколко дни.
Прибра се и се съблече да си легне пак. Но спря, отиде при чекмеджето и извади телефона. Нямаше представа как се набира текст на съобщение, понеже никога не бе имал мобилен телефон. Но имаше листче, на което бе написано кои бутони и в какъв ред да натисне, когато иска да използва малката машинка. Направи го старателно. И устройството проговори с женски глас:
— Oiga?
— Той изгледа мобилния телефон и попита:
— Se habla espanol?
— Claro, Padre — отговори жената. — Que quiere?
Затрудняваше се как да го каже.
— В селото ми е хвърлила котва много голяма яхта. Мисля, че товари голямо количество бял прах.
— Има ли име, отче?
— Да, видях го отзад. Със златни букви. Казва се „Дамата на Орион“.
После се изплаши от това, което правеше, и затвори, за да не може никой да го проследи. Но на компютъра му трябваха само пет секунди, за да идентифицира телефона, собственика и точното му местоположение. А след още десет беше идентифицирал и „Дамата на Орион“.
Яхтата бе собственост на Нелсън Бринко от Никарагуа — мултимилионер, плейбой, поло играч и купонджия. Не бе в списъка на морските съдове, по които бе работил заварчикът Хуан Кортес. Но корабостроителите предоставиха плана на палубата й и той бе въведен в паметта на „Мишел“, който я откри призори, на излизане от устието на реката, точно когато се насочваше към открито море.
По-нататъшните проучвания, направени още сутринта, в това число консултация с хрониката на светските събития, разкриха, че сеньор Бланко се очаква да пристигне във Форт Лодърдейл за поло турнир.
И докато „Дамата на Орион“ поемаше на север-северозапад, за да заобиколи Куба през Юкатанския канал, Q-корабът „Чесапийк“ се насочи да й пресече пътя.
11
В списъка на „плъховете“ имаше 117 имена. Имена на служебни лица на официална заплата в 18 страни. Две от страните бяха САЩ и Канада, а останалите бяха европейски.
Преди да одобри освобождаването на г-ца Летиция Аренал от нюйоркския арест, Кобрата настоя за поне един „лакмусов“ тест на списъка, извършен на случаен принцип. Избра хер Еберхарт Милк — старши митничен инспектор в хамбургското пристанище. Кал Декстър излетя за Германия, за да съобщи лошите новини.
Проведено бе озадачаващо за германците съвещание, свикано по настояване на американците в дирекцията на хамбургската митница на Рьодингсмаркт.
До Декстър седеше старшият представител на УБН в Германия, който вече бе добре известен на германската делегация. И той на свой ред бе мистифициран от статута на мъжа от Вашингтон, за когото досега не бе чувал. Но инструкциите от Арми Нейви Драйв, където се намираше централата на УБН, бяха къси и недвусмислени — важна личност, просто му съдействай.
Двама бяха дошли с полет от Берлин, единият от ЦКА, германската федерална митница, другият от Отдела за организирана престъпност на БКА, германската федерална полиция. Петият и шестият бяха местни хамбургчани, от митницата и полицията в града. Първият беше техен домакин — срещата бе в неговия кабинет. Най-старият от всички, Йоахим Циглер от Отдела за митнически престъпления, седеше точно срещу Декстър.
Декстър беше лаконичен. Нямаше нужда от обяснения — всички присъстващи бяха професионалисти, а четиримата германци знаеха, че срещата с двамата американци нямаше да се състои, ако не ставаше дума за нещо много сериозно. Преводачите бяха излишни.
Всичко, което Декстър можеше да каже, и то бе прекрасно разбрано, бе, че до УБН в Колумбия е достигнала определена информация. Думата „къртица“ висеше във въздуха, но не бе изречена. Имаше кафе, но никой не си наля.
Декстър плъзна няколко листа хартия по масата към хер Циглер, който внимателно ги прегледа и ги предаде на колегите си. Хамбургският служител на ЦКА тихо подсвирна и прошепна:
— Познавам го.
— И? — осведоми се Циглер. Чувстваше се дълбоко унизен. Германия много се гордееше с огромния суперсъвременен Хамбург. И това, че американци бяха донесли тази информация, бе… просто ужасно.
Хамбургчанинът сви рамене.
— В „Кадри“ ще имат всички подробности, естествено. Но доколкото си спомням… цялата му кариера е в службата и му остават няколко години до пенсиониране. Нито петънце на някакво съмнение досега.