— Не го ли е познавал?
— Да видим — каза Томаш с писалка в ръка. — Христофор Колумб е пристигнал в Испания през 1484 г., идвайки от Португалия. — Написа 1484 на гърба на едно от ксерокопията. — Лас Касас е роден през 1474 г. — Написа 1474 под предходната дата, знака минус и тегли черта. — Това означава, че Лас Касас се е запознал с Адмирала, когато е бил едва десетгодишен и в момент, когато Колумб все още не е бил известен. — На гърба на копието пишеше 1484–1474 = 10. — Смятате ли, че е възможно десетгодишно дете да запомни среща с човек, комуто по онова време, осем години преди откриването на Америка, никой не е обръщал ни най-малко внимание?
Молиарти въздъхна отново и сведе очи.
— Наистина…
— Да минем сега на най-важния свидетел, като изключим самия Колумб. — Прибра писалката във вътрешния джоб на сакото и извади една книга от чантата. — Ернандо Колон, вторият син на Адмирала, роден от връзката му с испанката Беатрис де Арана, е автор на Historia del Almirante. — Показа книгата със заглавие Животът на Адмирала на испански език, която си беше купил в Севиля. — Тук несъмнено би трябвало да открием истинска златна мина от информация. Ернандо Колон е син на Адмирала и никой не би дръзнал да оспорва фактите. Имал е привилегирован достъп до информацията. И така, Ернандо бърза да поясни, че е написал биографията, защото други се били опитали да го направят, без да познават истинските факти. Сред фалшификаторите посочва специално Агостино Джустиниани, генуезеца, който обявил пред света, че първоначално Колумб бил обикновен тъкач от Еенуа.
— Ернандо не е ли потвърдил, че баща му е от Генуа?
— Тъкмо в това е въпросът. Синът на Колумб не твърди категорично, че баща му е от Генуа. Дори обратното. Ернандо съобщава, че е пътувал три пъти до Италия — през 1516, 1529 и 1530 г., за да провери доколко са основателни всеизвестните твърдения. Издирвал роднини, разпитвал различни хора с фамилното име Колумб и се ровил в нотариалните архиви. Нищо. И при трите си пътешествия из района на Генуа не намерил и следа от какъвто и да било роднина. Ернандо обаче открил потвърждение за италианския произход на баща си в Пиаченца, в чието гробище, според него, имало гробници с герба и епитафии, отнасящи се до фамилията Колумб. Той се уверил, че неговите предци били с благородна кръв и отрекъл твърденията, че баща му бил необразован, изтъквайки факта, че само човек с висока култура би могъл да рисува географски карти и да извърши велики подвизи. Животът на адмирала описва подробно пристигането на баща му в Португалия. Пише, че баща му заминал заради „един мъж на име Коломбо“, когото по-късно идентифицира като Коломбо Младия. По време на битка в морето, някъде между Лисабон и нос Сао Висенте, в Алгарве, Кристовао паднал във водата и успял да се спаси, като преплувал двете левги до брега, вкопчен в едно гребло. После заминал за Лисабон, където, според Ернандо, „се намирали мнозина от неговия генуезки край“.
— Ето на! — възкликна Молиарти с триумфална усмивка. — Доказателство, приведено от самия син на Колумб.
— Бих се съгласил с вас — прекъсна го Томаш, — ако можехме да бъдем сигурни, че самият Ернандо Колон е написал това.
Американецът отметна глава назад от почуда.
— А не е ли?
Историкът прегледа копията със записките на Тошкано.
— Както изглежда, професор Тошкано е имал своите съмнения.
— Какви съмнения?
— Съмнения относно достоверността на текста, основаващи се на някои странни противоречия и неоснователни твърдения в него — поясни Томаш. — Да започнем с ръкописа. Ернандо Колон завършил книгата си, но не я публикувал. Умрял, без да остави наследници, поради което ръкописът преминал у племенника му Луиш де Колон, най-големия син на португалския му брат Диого Колом. През 1569 година един генуезец на име Балиано Форнари се обърнал към Луиш с предложението да публикува Животът на Адмирала на три езика — латински, кастилски и италиански. Племенникът на Ернандо се съгласил и предал ръкописа на въпросния генуезец. Форнари отнесъл книгата в Генуа, превел я и през 1576 г. публикувал във Венеция италианския вариант, обявявайки, че го е направил, за да могат всички да узнаят „тази история, чиято слава би трябвало първо да споходи Генуа, родина на великия мореплавател“. Забравил за останалите два обещани варианта, включително кастилския, след което ръкописът изчезнал. — Томаш посочи екземпляра на испански на книгата на Ернандо Колон. — Тоест това, което се намира тук, не е оригиналният текст на кастилски, а превод от италиански, който на свой ред е превод от кастилски, поръчан от генуезец, който си признава, че иска да прослави Генуа. — Остави томчето на масата. — С други думи, става въпрос за още един източник втора ръка.