— Мнението на професор Тошкано е, че той очевидно не е генуезец.
— Това вече го разбрах — каза Молиарти и насочи показалец към Томаш. — Но аз бих искал да знам какво е вашето мнение.
Португалецът се усмихна.
— Искате да знаете моето мнение? — Засмя се тихо. — Ами аз мисля, че не може да се твърди с абсолютна сигурност, че Колумб не е от Генуа. Има прекалено много свидетелства в този смисъл. Ангиера, Тревизано, Гало, Джустиниани, Овиедо, Лас Касас, Руй де Пина, Ернандо Колон и самият Христофор Колумб. Вярно, че някои от тях просто цитират други, но лъжата си остава лъжа, макар и повторена хиляда пъти. Вярно е също, че не може да се вярва на документите, на които се основават всички тези източници, заради мотивите, които вече изтъкнах. Но всички те твърдят, в общи линии, едно и също и затова трябва да подходим внимателно. Бих казал, че генуезкият произход на Колумб продължава да се смята за общоприет факт, но трябва да се има предвид, че има много, и то силни аргументи против тази теза. Истината е, както ви обясних преди малко, че е невъзможно да разберем живота на Христофор Колумб, ако приемем за легитимни всички разкази и документи, стигнали до нас, тъй като те си противоречат. Ако приемем едни от тях за автентични, ще трябва да сметнем останалите за фалшиви. Не може всички да са истински. Имаме две възможности. В единия случай приемаме, че документите и свидетелствата от Генуа са автентични, въпреки многобройните несъответствия, и споделяме общоприетото мнение, че Колумб е генуезец. В другия случай отчитаме многобройните опровержения на тази теза и в такъв случай приемаме, че той не е роден в Генуа. — Томаш направи кратка пауза. — Има и една трета хипотеза, вероятно най-приемливата, която допуска компромис между двете версии, но ни задължава да направим скок в разсъжденията си. Тази трета хипотеза допуска, че е възможно доказателствата и свидетелствата и от двете страни да са, в общи линии, автентични, макар и едните, и другите, да съдържат някои неистини и неточности.
— Това ми харесва.
— Харесва ви, драги, защото още не сте наясно какви биха могли да бъдат последствията от подобна хипотеза — разсмя се Томаш.
— Последствия ли?
— Да, Нелсън. Онова, което предполага третата възможност е, че е имало двама Колумбовци. — Направи пауза, за да улегне идеята. — Двама. — Сви един пръст. — Кристофоро Коломбо, генуезец, необразован тъкач на коприна, навярно роден през 1451 г. — Сви втори пръст. — И Кристовао Колом или Кристобал Колон, с неясна националност, експерт по космография и навигационни науки, владеещ латински, адмирал и откривател на Америка, роден през 1447 г.
Молиарти изгледа Томаш шокиран.
— Не може да бъде.
— Да, но все пак е хипотеза, която не трябва да се пренебрегва. Обърнете внимание, че и тази трета възможност има своите слаби страни. Трябва да отчетем факта, че съществуват хора, които са познавали откривателя на Америка и които — ако се вярва на документи, които не са стопроцентово сигурни — са го мислели за генуезец. Ако се придържаме към последната хипотеза, би трябвало да приемем, че въпросните сведения са недостоверни. Но факт е, че сред цялата тази неразбория все нещо трябва да е фалшиво, нали? Не може всичко да е вярно, след като информациите си противоречат една на друга.
— Вие смятате това за вероятно, така ли?
— Идеята за двама Колумбовци или за един Колумб и един Колом в никакъв случай не бива да се изключва. Забележете обаче — най-слабото място на привържениците на антигенуезката теза е невъзможността им да представят документи, които биха позволили да се установи произхода на Христофор Колумб, откривателя на Америка. Този проблем, при всичките си противоречия и пропуски, не съществува при генуезката теза и затова тя продължава да се представя като проверен факт. Докато не се появи нов документ, който да удостовери другата самоличност на Колумб, версията за тъкача на коприна, колкото и неуместна да е, ще продължава да се тиражира като единствената общовалидна теза и ние ще трябва да се примирим с това.
— Убеден съм, че тя е истинската — отсече Молиарти.
— Вие сте човек на вярата — отбеляза Томаш с усмивка. — Ако след всичко, което ви казах, продължавате да смятате, че генуезката теза не се пропуква в основата си, то тогава, драги мой, вашият случай вече не принадлежи на рационалната сфера, а на чистата вяра.
— Може би — допусна американецът. — Но все пак има нещо, което живо ме интересува. Как е възможно професор Тошкано да е бил убеден, че генуезката хипотеза е фалшива, без да разполага с нови данни? Доста странно, не намирате ли?