Молиарти разгледа сребристата назъбена сграда.
— Хм — промърмори. — Може би кулата „Белейм“…
— Абсолютно вярно. Стилът е неомануелин. Знаете ли, имението е създадено във време, когато се наложила тенденцията към възкресяване на стари ценности. Из цяла Европа господствал неоготическият стил. Но португалският готически стил е мануелинският стил, поради което и неоготическият е могъл да бъде единствено неомануелин. Тук обаче са стигнали още по-далеч, опитвайки да възстановят основите, на които стъпва Епохата на откритията. Затова има безброй препратки към Военния орден на Христос, наследник на Ордена на тамплиерите в Португалия, който изиграл първостепенна роля по време на морската експанзия. Магическите символи, разпръснати тук по алхимична формула, идват от тамплиерите и от класическата ренесансова традиция, чиито дълбоки корени са в Рим, Гърция и Египет. — Направи широк жест към пространството вляво от тях. — Виждате ли тези статуи?
Американецът остана загледан в редицата притихнали фигури, изваяни от бял варовиков камък и положени върху конструкция, която опасваше френската градина, цялата в прави линии и ъгли.
— Да.
— Представям ви Хермес, бога, който дал име на херметизма — каза Томаш, сочейки към най-близката статуя. После продължи наляво, като изброяваше имената на статуите. — Този е Вулкан, хромият син на Юпитер и Юнона, онзи е Дионис, а до него е бог Пан, представян обикновено с кози копита и рога като дявол, но тук за наш късмет има по-човешки вид. После идват Деметра, Персефона, Афродита, Орфей, а ето там, в дъното, е Фортуна. Всички те са пазители на езотеричните тайни на това място, бдящи часовои, които охраняват мистериите на Кинта да Регалейра. — Махна с ръка. — Хайде да тръгваме.
Двамата поеха по пътя пред статуите, отправяйки се към loggia в дъното на градината.
— Кажете ми, какво съдържаше сейфът на старицата?
Томаш поклати глава.
— Не успях да го отворя.
— Не беше ли това ключът?
— Явно, не.
— Странно.
— Но съм убеден, че сме съвсем близо. Няма съмнение, че въпросът на професор Тошкано ни препраща към онзи абзац на Махалото на Фуко.
— Сигурен ли сте?
— Абсолютно. Обърнете внимание, професор Тошкано се е занимавал с проучване на произхода на Христофор Колумб, хвърляйки съмнения върху генуезкия му корен, а в споменатия откъс се казва именно, че Колумб бил португалски евреин. Достатъчно е да съберем две и две, нали? — Прокара ръка по косата. — Смятам обаче, че сме сбъркали с определянето на ключовата дума.
Минаха пред Орфей и Фортуна и когато достигнаха оформения като дантела навес на loggia, свиха вдясно и се изкачиха по стръмнината. Строгата геометрична градина отстъпи място на друга, романтична, където се преплитаха в едно хармонично цяло трева, камъни, храсти и дървета. Виждаха се магнолии, камелии, дървовидни папрати, палми, секвои, екзотични растения, донесени от цял свят. Сред буйната растителност изплува необикновено езеро, чиято повърхност беше покрита е изумруденозелена мантия; две меланхолично крякащи патици се плъзгаха по повърхността, оставяйки тъмни бразди, които веднага се затваряха зад тях, запечатани от плътната растителна покривка.
— Езерото на носталгията — съобщи Томаш. Махна към огромните сводове близо до езерото, които тъмнееха като кухини на череп, обрасли с папрат и бръшлян. — Пещерата на катарите. Езерото продължава вътре.
— Поразително — сподели Молиарти.
Поеха по пътеката, която се виеше край брега на езерото, оградена от позеленели от мъх камъни. Преминаха по малък мост, прислонен под короната на огромна магнолия, и се озоваха пред къщичка, покрита с кварц и мозайка от различни камъчета. По средата имаше гигантска мида, пълна с бистра вода.
— Това е египетският извор — каза Томаш, сочейки към обърнатата мида. — Виждате ли тези рисунки? — Показа му две птици в мозайката на стената. — Това са ибиси. В египетската митология ибисът олицетворява Тот, бога на съзидателното слово и тайното знание, който сътворил йероглифите. Знаете ли с кого са го отъждествявали древните гърци?
Молиарти поклати глава.
— Нямам представа.
— С Хермес. От сливането на Тот и Хермес се родили пълните с мистерии езотерични и алхимични трактати на Хермес Трисмегист. — Посочи към човката на ибиса отляво, който сякаш държеше огромен червей. — Този ибис държи в човката си змия, символ на gnosis, знанието. — Направи широк жест, обхващайки всичко наоколо. — Показвам ви това, за да ви обясня, че тук няма нищо случайно. Всичко има свой смисъл, внушение, скрито послание, датиращо от началото на цивилизацията.