— И какво от това? — попита Молиарти надменно.
— Какво от това ли? — разсмя се Томаш. — Въпросното писмо е доста красноречиво. Съдържа поне четири любопитни подробности. Първата е, че Колумб е поддържал кореспонденция с един от най-големите учени от онова време.
— Не виждам защо това да е толкова любопитно…
— О, Нелсън, забравяте, че според генуезката теза Колумб е само един невеж тъкач. Нима е възможно такъв човек да е в кореспонденция с Тосканели? — Млъкна за момент, може би за да подсили ефекта от въпроса. Отново се съсредоточи върху записките си. — Освен това Тосканели загатва имплицитно, че неговият събеседник е португалец, с думите: „…ти, с твоя храбър и благороден дух, и доблестният португалски народ…“ Нима италианецът Тосканели не е знаел, че Колумб е негов сънародник? — Наведе глава. — А може би не е бил? — Усмихна се. — Третият проблем е, че писмото, изпратено до Лисабон, датира от 1474 г.
— И?
— Нима не виждате какъв сериозен проблем поражда това? — Размаха копието в ръка. — О, драги ми Нелсън, спомнете си за нотариалния препис, в който се твърди, че Кристофоро Коломбо е пристигнал в Португалия едва през 1476 г. Как е възможно Тосканели да обменя писма с пребиваващия в Лисабон Колумб, когато той, според документа, ще стъпи в града две години по-късно?
— Дали не е грешка?
— Не е грешка. Присъствието на мореплавателя в Лисабон през 1474 г. е потвърдено и от друг източник. Историкът Бартоломе де лас Касас, разказвайки за една среща, състояла се между Колумб и краля Фернандо през май 1501 година в Сеговия, цитира думите на Адмирала, който казал, че четиринадесет години се опитвал да убеди португалската корона да подкрепи неговия проект. Като знаем, че Колумб е напуснал Португалия през 1484 година, просто трябва да извадим четиринадесет от 1484 и получаваме… 1470. — Погледна американеца. — Тоест, ако приемем, че Лас Касас е точен в този детайл, Колумб задължително е бил в Лисабон през 1470 г. Четири години по-късно, през 1474, е получил в португалската столица писмото на Тосканели. Но как е възможно това, когато, според генуезките нотариални документи, той все още не е пристигнал в Португалия, нещо, което щяло да се случи едва през 1476 година?
— Е… това е само една подробност.
— Нелсън, това не е безобидна и незначителна подробност, а сериозен проблем. Толкова сериозен, че историците през целия XIX век се опитвали да разрешат тези странни несъответствия, без да могат да стигнат до съгласие по един наглед простичък въпрос: Кога Христофор Колумб пристига в Португалия? В основата на това неразбирателство е фактът, че в документите се говори за двама Колумбовци. Единият Колумб тъче коприна в Генуа, а другият Колумб в Лисабон се опитва да убеди португалския крал да го пусне да отплава за Индия и си кореспондира с Тосканели, който го смята за португалец.
Молиарти се размърда неспокойно на каменната скамейка.
— Да… хм. Какъв е четвъртият проблем?
— Писмото на Тосканели е написано на латински.
— Е, и?
— Нелсън. — Томаш заговори търпеливо, като че обясняваше нещо на дете. — Тосканели е италианец и както се предполага, Колумб също е италианец. Би било нормално двама италианци да си пишат на тоскански, езика, на който общували италианците от различни градове, а не на един мъртъв език, нали?
— Да предположим, че е така. Но не е невъзможно двама италианци да кореспондират на латински, при условие че идват от различни градове; освен това при тяхната ерудиция латинският не би бил никакъв проблем.
— Но нима Колумб е бил ерудиран? — разсмя се Томаш. — А аз си мислех, че е необразован тъкач…
— Е… добре — промърмори Молиарти. — Все някъде го е научил.
— Възможно е, Нелсън, възможно е. Но нека си припомним, че по онова време низшестоящите класи не са имали достъп до образованието. И ако днес това все още е трудно, представете си през XV век…
— Може да си е намерил покровител.
— Покровител ли?
— Да, някой, който да му плаща обучението.
— Но как е възможно, след като името Христофор Колумб го няма в училищните списъци в Генуа от онова време?
— Ами… може да е ходил в друго училище… Или са му намерили домашен учител.
— Друго училище? Домашен учител? — Томаш се изсмя. — Може и наистина да е така, кой знае? Но позволете ми да ви обърна внимание на факта, че предполагаемият италианец Коломбо никога и на никого не е писал на живия италиански език.