— Какво искате да кажете с това?
— Излиза, че Колумб е италианец, който не владеел италиански. Цялата му кореспонденция е на кастилски или на латински.
— Ами… ммм… предполагам, че това е нормално. Сигурно испанските му кореспонденти, като „католическите крале“, не са разбирали италиански…
— Нелсън — прекъсна го Томаш, — италианецът Христофор Колумб не е използвал италиански дори в кореспонденцията си с италианци. Нито веднъж.
По лицето на американеца се изписа недоумение.
— Не мога да повярвам.
— Ще се наложи. — Професорът извади нови копия с ръкописни текстове. — Виждате ли? — Показа един лист. — Това е копие на писмо на Колумб до Николо Одериго, посланик на Генуа в Испания от 21 март 1502 година. Пази се в архива на Палацо Муничипале ди Дженова. Това би трябвало да е писмо, което един генуезец изпраща до друг генуезец. Но вижте, то е написано на кастилски. — Изрече думата сричка по сричка, за да подчертае значението ѝ. Взе друго копие. — В друго писмо до същия Одериго, отново на кастилски, Колумб моли своя познат да преведе писмото на друг генуезец, някой си Джовани Луиджи. — Хвърли поглед на смаяния Молиарти. — Ще се съгласите, че това е доста странно, нали? Колумб не само пише на един генуезец на кастилски, но и знаейки, че друг генуезки получател не владее кастилски, вместо да напише писмото на италиански или на генуезки диалект, за да го разберат веднага и двамата, моли Одериго да му преведе писмото. Невероятно, не смятате ли? Особено ако се има предвид, че Колумб, както се предполага, е бил генуезец. — Взе друго копие. — Това е писмо до друг генуезки получател, в случая банкова институция, Ufficio di San Giorgio. Посланието отново е написано на кастилски. — Усмихна се. — С други думи, имаме генуезец, който е живял до двадесет и четвъртата си година в Генуа, но който не е написал и ред на италиански или на генуезки диалект в писмата, отправени до генуезки получатели. — Едно последно копие. — А това тук е писмо до друг италианец, отец Гаспар Горичо. И отново изненада, писмото е на кастилски. Не бива да забравяме и писмото, изпратено до Тосканели. Писмото е изчезнало, но от отговора на Тосканели можем да съдим, че то е било написано на португалски или на латински. Да обобщим: разполагаме с част от кореспонденцията на Колумб с петима италианци, трима от които генуезци; нито едно от неговите писма не е написано нито на италиански, нито на генуезки диалект. Невероятно, нали?
— Не разбирам, Том. Нали самият вие казахте, че не смятате Колумб за испанец…
— Разбира се.
— Но сега твърдите, че е писал само на кастилски и латински.
— Точно така.
— Но след като не е кастилец, какъв е той в крайна сметка? Доколкото знам, в Португалия не се е говорило на кастилски…
— Не.
— Как да ви разбирам тогава?
— Всъщност още не съм ви разказал всичко.
— Е, добре, в такъв случай.
— Позволете ми да отбележа нещо предварително — каза Томаш. — Личните документи на Христофор Колумб са се изгубили с времето. Когато по-големият му син Диого Колом починал, кореспонденцията на Адмирала останала у съпругата на Диого, Мария, и на сина му Луиш, които отнесли всичко на Антилите. След смъртта им кореспонденцията била върната в Европа и предадена на монасите от „Лас Куевас“. Юридически спор впоследствие ги поделил между Муньо Колон и семейството на херцог Алба. Част от документите били предадени по-късно на втория херцог Верагуа, потомък на Адмирала. По онова време били останали само няколко писма от Колумб до Диого. — Томаш вдигна ръка. — Забележете, Нелсън. През тези години били изгубени почти всички документи. Личният дневник на Колумб също не е запазен; днес разполагаме само с едно копие на ръкописа, открито през XIX век, за което се предполага, че е направено от Бартоломе де лас Касас. — Постави ударение на думата предполага. — Естествено в този безпорядък се появили много фалшификати. В някои случаи фалшификаторите се ограничили с промяна на дребни детайли от текста, с което целяли да подсилят желаното внушение, след което вероятно са унищожили уличаващите ги оригинали. В други случаи били изфабрикувани нови документи. Понякога фалшификаторите били мотивирани от желанието да си присвоят националността на Колумб, друг път го правели просто за пари. Разговарях с експерти по автентични ръкописи, свикнали да се сдобиват с редки писма на аукционите, които ми разкриха, че ако се появи някъде писмо, написано собственоръчно от Колумб с доказана автентичност, то би струвало почти половин милион долара. По-скъпо от това, както ме увериха тези експерти — полу на шега, полусериозно — би струвало само писмо, написано от самия Исус Христос. Вижте каква цена само! Както разбирате, тези астрономически суми са насърчили появата на различни фалшификати.