— Какво необикновено място — сподели Молиарти, обзет от чувството за нереалност.
— Знаете ли, Нелсън, това имение е нещо като текст.
— Текст ли? Какво искате да кажете с това?
Сега се спускаха по тясна пътечка сред дърветата. Озоваха се пред Вратата на пазителите и Томаш поведе госта си по спираловидна стълба в тясна кула с бойници на върха като в Средновековието.
— Някога, по време на Инквизицията и обскурантизма, когато обществото е живеело под диктата на една нетолерантна църква, някои човешки дейности били забранени. Артистите били подложени на преследване, новите идеи били заглушавани, книгите и картините били унищожавани. Така възникнала идеята да се изсече книга в камъка. Това е в крайна сметка Кинта да Регалейра. Книга, изваяна от камък. Лесно е да изгориш книга от хартия или да разкъсаш картина от платно, значително по-трудно е да срутиш цяло едно частно владение. Това имение е място, където се намират концептуални конструкции, отразяващи езотерични идеи, конструкции, вдъхновени от лабиринта от идеи на Франческо Колона, изложени в Хипнеротомахия Полифили, и от възгледите, стоящи в основата на морската експанзия на Португалия и великите класически легенди. Дори и чрез въплътените в камък митологични сюжети от Енеида, Божествена комедия и Лузиадите, Кинта да Регалейра е величествен паметник на Великите географски открития и на ролята, която тамплиерите изиграват в тях, преродени в рицарите от Военния орден на Христос в Португалия.
Стигнаха до основите на средновековната кула и поеха по широк път, който ги отведе до Пещерата на леда; оттам се отправиха към параклиса. Сега вървяха мълчаливо, вслушани в стъпките си и едва доловимото шумолене на гората.
— А сега? — попита Молиарти.
— Ще отидем до параклиса.
— Не, не ви питам това. Искам да знам какво липсва, за да се приключи с изследването?
— О, да — възкликна Томаш. — Ще проуча внимателно онзи абзац от Умберто Еко и ще се опитам да открия ключа, който да ми отвори сейфа на професор Тошкано. Смятам да изясня и някои неща около произхода на Колумб. За целта ще трябва да направя едно последно пътуване.
— Добре. Имаме средства за това, както знаете.
Томаш спря до едно голямо дърво на няколко метра от параклиса. Отвори чантата и извади лист хартия.
— Това е още една тайна, свързана с Колумб — каза той, докато му показваше листа.
— Какво е това?
— Копие от писмо, намерено в архива на Верагуа.
Американецът протегна ръка и взе ксерокопието.
— Какво е това писмо? — Разгледа текста и поклати глава, връщайки листа на Томаш. — Нищо не разбирам, това е на португалски от четиринадесети век.
— Аз ще ви прочета — предложи Томаш. — Това писмо е било намерено сред книжата на Христофор Колумб след смъртта му. Подписано е, представете си, от великия дон Жоао II, наричан Съвършения принц. Португалският крал, който подписал Договора от Тордесиляс, човекът, който казал на Колумб, и с право, че пътят за Индия покрай Африка е по-кратък, отколкото западния маршрут, монархът, който…
— Знам много добре кой е дон Жоао II — прекъсна го Молиарти нетърпеливо. — Значи той е изпратил писмо на Колумб, така ли?
— Да. — Вгледа се в опаката страна на листа и посочи някакви хоризонтални и вертикални редове. — Виждате ли тези линии? Те са отпечатъци от сгънатото писмо. — Започна да сгъва листа. — Ако го сгънем според гънките, писмото образува плик, на който се чете името на получателя. — Показа отново листа, добил формата на плик. — Писмото е отправено до Xpovam Collon noso espicial amigo en Sevilla, „Шповам Колон, наш специален приятел в Севиля“. — Разгъна листа, за да прочете текста от вътрешната му страна. — Казва се следното: „Шповам Колон. Ние, дон Жоао, по Божията воля крал на Португалия и на Алгарве, на морето отсам и отвъд Африка, господар на Гвинея, ви изпращаме поздравите си. Видяхме писмото, което сте ни написали, и добрата воля и привързаност, която проявявате, докато ни служите. Благодарим за това. Що се отнася до идването ви тук, както поради причините, които посочвате, така и заради работата и знанията, които ще са ни нужни, ние го приветстваме; за нас ще бъде удоволствие, а и вие ще останете доволен. А ако се опасявате от нашето правосъдие заради някои неща, за които можете да бъдете подведен под отговорност, Ние, чрез настоящото писмо, ви гарантираме, че докато пътувате дотук, по време на престоя и завръщането ви, няма да бъдете арестуван, задържан, обвинен или призован, нито ще ви търсят отговорност за каквото и да било, по гражданско дело или престъпление от какъвто и да било характер. Чрез настоящето уведомяваме съдилищата да спазват това. Ето защо умоляваме и препоръчваме да пристигнете незабавно и без колебание, за което ще сме ви благодарни. Написано в Авиш на двадесети март 1488 г. Кралят“.