— Не, благодаря.
— Чаша вода?
— Да, вода, ако обичате. Нищо друго.
Равинът погледна към вратата.
След миг на вратата се появи друг мъж с кана вода и две чаши на малък поднос. Изглеждаше малко над трийсетте. Беше слаб, с дълга тъмна брада и къдрава кестенява коса, носеше плетена кръгла шапчица. Влезе и остави каната и чашите върху масата.
— Това е Каим Наси — каза равинът, представяйки мъжа. Засмя се. — Еврейски принц.
Томаш и Каим си размениха по едно shalom и ръкостискане.
— Вие ли сте професорът от Лисабон? — попита Каим на английски.
— Да.
— O!.. — възкликна. Усещаше се, че му се ще да добави нещо, но се въздържа. — Чудесно.
— Каим има португалски произход — поясни равинът. — Нали така, Каим?
— Да — каза той, скромно навеждайки глава.
— О, така ли? — учуди се Томаш. — Португалски евреин?
— Да — потвърди Каим. — Семейството ми е от сефарадските евреи.
— Знаете ли кои са сефарадите? — попита равинът.
— Не.
— Юдеи от Иберийския полуостров.
— А, сефардити.
— Да. Сефардити или сефаради, все същото. — Сви рамене. — Та сефарадите били прогонени от Иберийския полуостров някъде около 5250 година.
— 5250? — попита Томаш в недоумение.
— Да, 5250, година по-рано или по-късно. — Направи пауза и очите му се разшириха разбиращо, сякаш едва сега проумяваше изумлението на португалеца. — Според юдейското летоброене, разбира се.
— А, да. Защото според християнския календар, те са напуснали полуострова към края на XV век.
— Вероятно, но ние се ръководим от нашия календар. — Отпи глътка вода. — Ако не се лъжа, прогонените сефарадски евреи били около четвърт милион души. Напуснали Иберийския полуостров и се пръснали из Северна Африка, Отоманската империя, Южна Америка, Италия и Холандия.
— Вижте — прекъсна го Томаш. — Спиноза е потомък на португалски евреи, семейството му е избягало в Холандия.
— Да — потвърди равинът. — Сефарадите били много начетени люде, може би евреите с най-много знания по онова време. Те първи отишли да живеят в Щатите и до днес се смятат за най-престижното еврейско разклонение.
Португалският историк облегна лакътя си на масата и подпря глава.
— Прогонването на евреите е трагичен факт, навярно едно от най-големите безумства, извършени в Португалия — възкликна той. — И не само заради хуманитарната страна на въпроса. Прокуждането им е пряко свързано с упадъка на страната.
Соломон Бен-Порат видимо се оживи.
— В какъв смисъл?
Томаш го изгледа внимателно.
— Кажете ми нещо. Какво, според вас, прави човека или страната богати?
— Ммм… парите, предполагам. Който има пари, е богат.
— Изглежда логично — съгласи се Томаш. — Преди няколко години в Португалия се появи книгата Богатство и бедност на нациите, написана от един харвардски професор, в която богатството се дефинира по различен начин. Например дали Саудитска Арабия е богата страна? Въз основа на вашето определение тя е богата, защото има много пари. Но когато в Саудитска Арабия трябва да построят мост, какво правят? Викат немски инженери. Когато искат да купят кола, къде отиват? В Детройт, в Съединените американски щати. Когато решават, че имат нужда от мобилен телефон, обръщат се към Финландия. И така нататък. — Томаш направи въпросителен жест към равина. — Но бихте ли ми казали, какво ще стане в деня, когато петролът свърши?
— Когато свърши петролът ли?
— Да. Какво ще се случи със Саудитска Арабия, когато свърши петролът?
— Знам ли — разсмя се равинът. — Отново ще обеднеят, предполагам.
Томаш бързо насочи показалец към него.
— Точно така. Отново ще обеднеят. — Разтвори ръце, сякаш говореше за нещо очевидно. — Следователно онова, което прави една страна богата, не са парите. Това е знанието. И благодарение на знанието тя прави пари. Може да нямам петрол, но ако знам как се строят мостове и произвеждат автомобили, и разбирам от мобилни телефони, значи съм способен да натрупам богатство по един сигурен начин. И точно това прави един човек или една страна богати.
— Разбирам.
— Какво е станало в Португалия по времето на Великите географски открития? Страната се е отворила към нови познания. Принц Енрике събрал велики за своето време умове, португалци и чужденци, които се заели да изобретяват нови навигационни инструменти, да строят нови кораби, да усъвършенстват оръжията, да напредват в картографията, с една дума, била епоха на небивал интелектуален подем. Много от тези португалци и чужденци били християни, но не всички.