— Нещата могат да бъдат видени и по този начин — каза Каим, поглаждайки къдравата си брада. — Аз предпочитам да мисля за тях като за инструменти в Божиите ръце, допринесли за връщането ни в Обетованата земя.
— Вие не знаете най-любопитното — намеси се равинът. — Жозе Наси станал толкова богат, че и до ден днешен за него се говори като за еврейски цар. — Вдигна пръст. — Бил е „цар“ и защото думата nassi означава „цар“ на староеврейски. — Погали косите на Каим. — И тъй като Каим е потомък на Жозе Наси, аз го наричам „еврейски принц“.
— Ето нещо, за което Португалия може само да съжалява — отбеляза Томаш. — Представете си какво можехме да постигнем, ако семейството на Каим беше останало в Португалия.
Соломон погледна към големия стенен часовник в библиотеката.
— Както и много други семейства като неговото — отбеляза тъжно. Въздъхна дълбоко и добави. — Но ние все говорим и говорим, без да сме стигнали до предмета на нашата среща, нали?
Томаш прие това като покана и извади свитък ксерокопия от чантата си.
— Добре — каза той. — Както ви уведомих по телефона, нуждая се от помощ, за да анализирам тези документи. — Остави свитъка на масата и го побутна към равина, като привлече вниманието му към един лист, който отдели встрани. — Този документ заслужава специален интерес.
Соломон си сложи очилата и се наведе над листа, изучавайки буквите и знаците, изписани върху него.
— Какво е това? — попита равинът, без да отделя поглед от листа.
— Подписът на Христофор Колумб.
Старият евреин поглади замислено гъстата си бяла брада; махна очилата от лицето си и се вгледа в Томаш.
— Подписът си го бива — беше коментарът му.
Португалецът поклати утвърдително глава.
— И на мен така ми се стори — каза. — Мислите ли, че има кабалистично значение?
Соломон пак си сложи очилата и отново разгледа листа.
— Възможно е, възможно е — съгласи се след малко. Остави копието на масата, поглади тънките си устни с пръсти, обмисляйки възможните тълкувания на загадъчната структура от букви и знаци, и въздъхна. — Трябват ми няколко часа, за да направя справка в книгите, да поговоря с приятели и да изследвам по-обстойно този подпис. Погледна към стенния часовник. — Сега е единадесет часа… ммм… да видим… разходете се и елате отново… ами… към пет следобед, става ли?
— Разбира се.
Томаш стана и равинът направи знак на Каим.
— Каим ще дойде с вас. Той е добър екскурзовод и ще ви разведе из Стария град. — Махна с ръка за довиждане. Lehitra 'оt.
И забравил на мига за двамата мъже, сякаш се бяха стопили във въздуха като призраци, старият кабалист се потопи в мистерията на подписа на Христофор Колумб.
Навън беше хладно, въпреки силното слънце, в което се къпеха къщите и площадите на Еврейския квартал. На излизане от сградата Томаш дръпна ципа на якето и последва Каим.
— Къде бихте искали да отидем? — попита израелецът.
— Там, където ходят всички. Гроба Господен и Стената на плача.
— Къде да отидем по-напред?
— Кое е по-близо?
— Западната стена — каза Каим, сочейки надясно. — На около пет минути е оттук.
Решиха да започнат със свещената за юдаизма стена. Тръгнаха на юг и излязоха на площад Хурва, първото по-просторно място, което Томаш виждаше в Стария град; имаше кафенета, заведения на открито, магазини за сувенири и няколко дървета на площада, над който се извисяваха четирите сефарадски синагоги, построени от испански и португалски евреи през XVI век, както и руините на синагогата „Хурва“ и красивото минаре на изчезналата джамия „Сидна Омар“. Двамата свърнаха на изток, прекосявайки криволичещата оживена „Тиферет Израел“, лъкатушейки из лабиринта от улички, пълни е магазинчета за сувенири.
— Смятате ли, че равинът ще успее да разгадае подписа? — попита Томаш, който вървеше до Каим, впил поглед в паважа.
— Кой? Господин Соломон ли?
— Да. Смятате ли, че ще успее да извлече от онзи документ истинското му значение?
— Учителят Соломон Бен-Порат е един от най-добрите кабалисти в света. Отвсякъде идват хора, за да им открива тайните на Тора. Знаете ли, той не е никакъв Chelmer chochem.
— Никакъв какво?
— Chelmer chochem. Мъдрец от Челм.
Томаш погледна въпросително своя гид.
— Рави Соломон не е мъдър човек?
— Мъдър е — каза Каим и се засмя, преди да добави: — Но не е мъдрец от Челм.
Португалецът не разбра какво смешно има.
— Не е мъдрец от Челм? Какво означава това?