— Извинете — сънено каза тя. — Задрямала съм.
— И добре сте направили.
— Намерихте ли онова, което търсехте?
— Да.
— Горкият, сигурно сте изморен. Предложих да хапнете нещо, но вие изобщо не ме чухте, бяхте като хипнотизиран сред ония книжа.
— Извинявайте, не съм усетил присъствието ви. Когато съм погълнат от работа, не усещам какво става около мен. Светът може да свърши, без аз да забележа.
— Мъжът ми беше същият. Когато се занимаваше с неговите неща, все едно го нямаше. — Махна към кухнята. — Направих един страхотен бифтек.
— О, благодаря. Не биваше да се притеснявате.
— Въобще не ме притеснявате. Няма ли да хапнете?
— Не, благодаря. Но имам една молба към вас.
— Кажете.
— Мога ли да взема кутията, за да направя ксерокопия на документите?
— Искате да вземете кутията? — попита жената неохотно.
— Няма защо да се притеснявате. Ще върна всичко още утре.
— Не знам…
Томаш пъхна ръка в джоба и извади портфейла. Измъкна оттам личните си документи и ги подаде на Мадалена.
— Ето личната и кредитната ми карта. Оставям ви ги като гаранция, че утре ще ви върна нещата.
Домакинята взе документите и ги разгледа внимателно. Вгледа се в очите му и се реши.
— Добре — каза накрая, като прибра документите в джоба на пеньоара си. — Но това трябва да стане утре. Не по-късно.
— Бъдете спокойна — заключи Томаш и тръгна към кабинета.
Вече беше в коридора, когато чу гласа на Мадалена зад себе си.
— А искате ли и нещата от сейфа?
Спря на място и погледна назад.
— Моля?
— Искате ли и онова, което е в сейфа?
Томаш се върна в хола и остана неподвижен до вратата.
— Какво казахте, моля?
— Мартиньо прибра документи и в сейфа. Искате ли да ги видите?
— Тези документи от същото проучване ли са?
— Да.
— Разбира се, че искам да ги видя — потвърди Томаш заинтригуван.
Мадалена прекоси хола и го отведе в спалнята. Леглото беше неоправено, имаше гърне на пода, разхвърляни дрехи върху плетен камъшен стол и се долавяше неприятна миризма на кисело.
— Не знам — каза тя, — но Мартиньо ми каза, че е последното доказателство.
— Последното доказателство? Доказателство за какво?
— Е, това не знам. Каквото и да е, очевидно е свързано с неговото изследване.
С растящо нетърпение Томаш видя как отваря вратата на гардероба и една масивна метална кутия. Беше сейфът.
— Прибрал е документи в сейфа, така ли?
— Само най-важните. Един ден ми каза: „Мадалена, тук е доказателството за онова, което открих. Когато видят това, ще останат с отворена уста“. За Мартиньо това тук беше толкова ценно, че дори смени кода на ключалката.
Томаш се приближи и разгледа сейфа. Беше вграден в гардероба и имаше десет цифри на заключващия механизъм.
— И какъв е кодът? — попита той, едва сдържайки възбудата си.
Мадалена извади лист хартия от нощното шкафче и му го подаде.
— Ето го.
Томаш отгърна листа, беше бял лист, формат А4, на който имаше написани десет групи от букви и цифри, разположени н две колонки:
Q U О E L Е
L A E F T A
D O C О P 5
U A С U Е 4
T N E D N 5
— Това ли е шифърът за сейфа? — учуди се Томаш. — Но тук виждам букви, а сейфът има само цифри…
— Да — съгласи се Мадалена. — Но на всяка буква отговаря определена цифра. Например а е единица, б е двойка, с е три и така нататък. Разбирате ли?
— Разбирам. — Посочи цифрите в дясната колонка. — А тези цифри? Те в букви ли се обръщат?
Жената се вгледа в листа.
— А, това вече не знам — призна тя. — Моят съпруг не ми е обяснил.
Томаш преписа нетърпеливо кода на сейфа в бележника си. После реши да пробва и да обърне буквите в цифри, като запази трите постоянни цифри от кода. Привърши и се взря в резултата:
17 21 15 5 12 5
12 1 5 6 20 1
4 15 3 15 16 5
21 1 3 21 5 4
20 14 5 4 14 5
Набра цифрите на сейфа, което му се стори доста мудна процедура. Когато привърши, изчака един момент. Вратата си стоеше затворена. Нямаше нищо чудно в това, кодът сигурно беше по-сложен от обикновеното преобръщане на букви в цифри. Погледна Мадалена и сви рамене.
— По-трудно е, отколкото изглежда — заключи той. — Ще взема документите вкъщи, за да им направя ксерокопия и утре ще ви върна всичко. — Посочи към листа А4. — Когато разбера какво означава този ребус, ще дойда отново и ако нямате нищо против, ще отворим сейфа и ще видим какво има вътре. Съгласна ли сте?
ОТПРАВИ СЕ ВЕДНАГА КЪМ КСЕРОКОПИРНИЯ ЦЕНТЪР В „АПОЛО 70“, близо до факултета, и остави там картонената кутия с документите на професор Тошкано. Успокоиха го, че всичко ще бъде готово навреме, и се разбраха да мине късно следващата сутрин.