Кафеварката изсвири и Лена отиде до кухнята да сервира кафето. Върна се след минута с поднос, върху който бе поставена кафеварката и две бели порцеланови чаши. Остави подноса на масичката до дивана, взе кафеварката и напълни двете чашки; двамата си сложиха двойна доза захар и разбъркаха, потропвайки с металната лъжичка по порцелана. Томаш отпи малко от ръба на чашката; кафето беше с плътен наситен вкус, с каймак; гореща, силно ароматна пара се носеше от тъмната течност с леко червеникав оттенък.
— Хубаво ли е? — попита тя.
— Прекрасно. Искаш ли да добавим малко аромат към него?
— Моля?
— Само за аромат. Не знаеш ли какво е това?
— Не.
— Имаш ли някакъв алкохол?
Лена стана и отиде до шкафа. Отвори една врата и извади оттам бутилка с алкохол; на безцветното стъкло имаше бял етикет, на който се виждаше път, ограден от дървета, който минаваше през пусто и равно поле; под картинката се четеше надпис Skane Akvavit. С бутилката в ръце, Лена се върна при Томаш.
— Това става ли?
— Какво е това?
— Шведска ракия — поясни тя, като показваше бутилката.
— Обикновено се използва grappa, италианска гроздова ракия, или португалска ракия, но предполагам, че и шведската ще върви.
— Ще сложиш ракия в кафето?
— Съвсем малко. — Отля по няколко капки във всяка чашка. — Италианците го наричат caffe corretto. Опитай.
Лена отпи малко и усети парещия вкус на алкохола, примесен с гъстата ароматна течност. Сви устни одобрително.
— Не е лошо.
— Само хубави неща чакай от мен — усмихна се той.
Шведката махна към бележника, пренасочвайки разговора към проблема с шифрованото послание.
— Кога смяташ да приложиш таблицата в ребуса?
Томаш остави горещата чашка е примирено изражение.
— Вече я приложих.
— И?
— Ами анализирах буквите от ребуса и открих, че най-често използваната буква е е, която се появява пет пъти. След нея се нареждат а, о и u, като всяка от тях се среща три пъти. Заместих е, като най-често използвана буква, с а. После опитах да заместя а, о и u съответно с е, о, r и s, най-употребяваните букви в португалските текстове след а.
— Нищо ли не се получи?
— Нищо.
Лена се взря в таблицата.
— Но щом нищо не се е получило, при положение че най-често срещаната буква е е, защо да не допуснем, че текстът е написан на друг език, различен от португалския?
— Защото това би означавало, че това не е заместващ шифър, а…
Млъкна, без да се доизкаже, изненадан от онова, което току-що беше казал.
— А какво? — настоя Лена, очаквайки да довърши мисълта си.
Томаш остана притихнал за момент, съзнавайки неочакваните перспективи, които откриваше това предположение. Потърка брадичката си замислено и зарея отсъстващ поглед в пространството.
— А какво? — повтори тя нетърпеливо.
Най-сетне Томаш я погледна.
— Хм, може би е това.
— Кое?
Той отново се съсредоточи върху ребуса, записан в бележника.
— Може би изобщо не е заместващ шифър.
— Така ли? И какво е тогава?
Томаш се зае да брои буквите в ребуса.
— Едно, две, три, четири, пет, шест, седем… — тихо мърмореше той, местейки пръст от буква на буква. — Четиринадесет — каза накрая. Записа четиринадесет в бележника си и пак започна да брои: — Едно, две, три, четири, пет… — Напевното броене продължи до тринадесет. — Тринадесет — заключи той. Записа тринадесет в бележника под цифрата четиринадесет. После взе книгата и направи справка в честотната таблица. — Това е! — възкликна той, като сви юмрук триумфално.
— Какво е това? — попита Лена, която нищо не разбра.
Томаш ѝ показа една стойност в таблицата.
— Виждаш ли това?
Пръстът му сочеше четиридесет и осем процента.
— Да — потвърди Лена. — Четиридесет и осем процента. Какво означава това?
Томаш се усмихна.
— Това е честотата на гласните в португалските текстове.
— Какво?
— Средно около четиридесет и осем процента от буквите, срещани в португалски текст са гласни — обясни той възбудено. Посочи към стойностите отстрани. — Виждаш ли? Само италианците използват толкова гласни, колкото португалците. Испанците имат четиридесет и седем процента, французите четиридесет и пет, докато англичаните и германците остават някъде с около четиридесет процента.