Проповедта му беше прекъсната от войници в камуфлажни униформи, които нахълтаха толкова стремително, че двете крила на голямата врата се блъснаха в стените. След тях дотичаха още войници и черквата бе огласена от оглушителния грохот на автоматите им. Куршуми отскачаха от каменните зидове и пръскаха на парченца цветните витражи на прозорците. Хората пищяха, мнозина бяха застигнати от смъртта, преди да се надигнат от скамейките. Ариел впи пръсти в гърдите си, кървавото петно се просмука в ризата му и той се килна върху амвона. Алета изкрещя — безжизненото тяло на майка й се свлече между скамейките, от разкъсаната артерия на шията й шуртеше кръв. Куршумите покосиха едновременно близнаците, които се бяха изправили. С обляно в сълзи лице Алета пропълзя към страничната врата на черквата.
Изтръпнала от потреса и ужаса, тя се свираше между храстите в градината и гледаше как войниците мятат последните трупове в камионите, спрели пред църквата. Едно момче изстена и се размърда. Някой от войниците веднага скочи горе, замахна няколко пъти с остро мачете и му отсече главата. А в подножието на вулкана Сан Педро други войници вече хвърляха телата от първия камион в дългия дълбок трап, изкопан предишния ден.
Алета още не знаеше, че неколцина са се спасили, сред тях и един от братята й. Откъм вулкана се чуваха приглушени взривове. Щом забележеха движение в трапа, войниците запращаха граната по жертвите си.
На площада останаха само офицерите, които си подхвърляха шеги с нисък мъж в модно подобие на дрехи за сафари. Той имаше бледо луничаво лице и стърчаща рижа коса. Накрая заедно с един от офицерите се качи в щабна кола. Потеглиха към малкия пристан под хълма.
Контейнеровозът се пребори с поредната висока вълна, чийто гребен се стовари тежко върху носа му.
— Толкова съжалявам — промълви Къртис. — ЦРУ е вършило непростими неща през годините, а операциите в Централна и Южна Америка са сред най-лошите им деяния. Благодаря ти, че ми разказа. Знам, че не ти беше лесно да го направиш.
— Къртис, времето лекува… но спомените не изчезват.
— Ако видиш отново онзи с рижата коса, би ли го познала?
— О, да. Минаха много години, но лицето му се е врязало в паметта ми. Защо питаш?
— Хауърд Уайли — човекът, който се опитва да ни убие, сега ръководи всички операции и шпионски мрежи на ЦРУ. През 1982 година е бил резидент в Гватемала. А най-отличителният му белег — освен ниския ръст, разбира се — е неговата стърчаща рижа коса.
Алета го погледна втрещено.
— Значи е нисък?
— Метър и шейсет, не повече. Доста го е ощетила природата в това отношение. Струва ми се, че вече знам защо иска да се отърве от тебе.
— Сега си обяснявам още нещо. Бяха поканили татко да изнесе проповед, защото отец Ернандес уж трябвало да замине спешно за столицата. Но как Уайли е научил, че и аз съм била в черквата тогава?
— ЦРУ има досие за всеки, когото смятат за заплаха за операциите в чужбина или за сигурността на Щатите. Твоята статия, в която свърза Школата на двете Америки с обучението на „отрядите на смъртта“ в Централна Америка, сигурно е накарала Уайли да настръхне. Той няма как да е сигурен, че си била в църквата. Знае обаче, че си родена в Сан Маркос и си дъщеря на Ариел. Хора като Уайли не разчитат на късмета. Ако подозира, че има дори нищожен шанс да разобличиш участието му в масовите убийства, няма да се поколебае.
— Значи ще ме докопа рано или късно… — потръпна Алета.
— Не и докато съм с тебе.
„Ще повериш живота си в ръцете му…“ Тя отпи от виното, докато прехвърляше в ума си думите на шамана.
— Не разбирам — щом Уайли е начело на шпионските операции, защо си се задържал толкова дълго в ЦРУ?
Къртис не отговори веднага. Отдавна не бе оставал насаме с умна и красива жена, а и не допускаше лесно хората до себе си.
— Когато започнах в ЦРУ, просто исках да дам своя принос за своята втора родина — страна, с която се гордеех… докато не дойде на власт доскорошният президент.
Тя се опитваше да долови що за човек е, но той си оставаше загадка. Уверен, но не и самонадеян. Корав и безпощаден, но с хапливо чувство за хумор. Този мъж я привличаше все по-силно…
— Дори не знам къде си роден. Някъде в Ирландия, предполагам — каза му по-меко. — Ти вече научи малко за мен, а аз — не.