— Може да се забавя навън — каза й Къртис, — но не се тревожи. Ще се върна.
— Къде отиваш?
— Професионална тайна… трябва да се погрижа за една дреболия. Елементарно е, но все пак да ти напомня — не отваряй вратата в никакъв случай, дори ако чуеш ключ да се завърта в бравата. Може да не съм аз.
Тя кимна притеснено.
— Внимавай.
Когато Къртис излезе, Алета се замисли над иронията в нейния страх за живота на човек, който е бил изпратен във Виена да я убие.
Къртис зае позиция до метална подпора на кърмата. Облегна се на релинга, но наблюдаваше непрекъснато надстройката на кораба. Сицилианецът би искал да порази жертвата с първия изстрел и да се отърве по-скоро от трупа. Значи щеше да го доближи. Двайсетина минути по-късно наемникът излезе на задната палуба до контейнерите.
— Будуваш до късно. Не ти ли се спи?
Сицилианецът говореше испански с лесно доловим италиански акцент. Вървеше бавно към Къртис и не вадеше дясната си ръка от джоба на панталона. Тъмните му очи гледаха равнодушно и съсредоточено.
— И аз мога да те попитам същото — отвърна Къртис на родния му език.
Постигна целта си и стресна сицилианеца, който извади припряно пистолета и го насочи към него. Краят на заглушителя беше на една педя от гърдите на Къртис.
— Ей това ще те приспи, отрепко! — изсъска наемникът също на италиански и натисна спусъка.
Механизмът само щракна глухо. Убиецът трескаво дръпна затвора на подвелия го „Глок“, но Къртис не му остави време за нищо повече. С движение, отработено до съвършенство от израелските специални части, той се завъртя на левия крак, плъзна се към противника и заби дясното си коляно в слабините му. Убиецът изгрухтя от болка и се преви, но направи грешката да презареди отново пистолета. Къртис се възползва и стовари десния си лакът зад ухото на сицилианеца, подсече краката му и главата на наемника се блъсна в палубата, а оръжието отскочи встрани.
Зашеметеният убиец понечи да се надигне на колене, но Къртис обви шията му с крака, опря длан под брадичката му и с другата ръка го хвана за косата. Скръстил глезени, Къртис стискаше шията на противника като с менгеме. Здравенякът размахваше ръце безпомощно, но усилията му да се измъкне отслабваха бързо. Къртис го пусна чак когато се увери, че е мъртъв. Пребърка джобовете му, но не намери документи. Вдигна трупа на раменете си и го метна зад борда. Проследи с безразличие как тялото на наемника цопна в осветената от луната разпенена следа на кораба.
Прибра падналия „Глок“ и постоя още малко на кърмата, докато пулсът му стане нормален. Не забеляза трупът да е изплувал, а и не се безпокоеше от това — някоя тигрова или голяма бяла акула щеше да се засити с него. Засега двамата с Алета бяха в безопасност поне до пристигането в Пуерто Кецал. Тръгна към каютата с надеждата, че Алета още не е заспала. Колко приятен беше допирът до гладката й кожа…
Слънцето вече клонеше към хоризонта на Тихия океан, а Къртис още претърсваше с поглед пристанището на Пуерто Кецал. Корабът бе акостирал преди три часа, но Къртис отиде при капитана, убеди го да остави двамата си пътници още една нощ на борда и се прибра в каютата.
— Не бързаш да стъпим на сушата, така ли? — попита Алета.
Той й подаде бинокъла си.
— Виждаш ли онова такси в началото на кея? — Сочеше й жълтата кола, спряла до сградата на администрацията. — Досега обиколи пристанището три пъти.
— Нас ли търси?
— Ами последният тъпанар, който изпратиха подире ни, не е докладвал за успешно изпълнена задача. И хората в Лангли са минали към някакъв резервен вариант. Онзи тип на кея.
— Но защо шофьор на такси?
— Може и наистина да е шофьор. Добре се справиха с качването на наемник на кораба, но да пратиш на минутата свой човек в град като Пуерто Кецал не е лесно. Онзи в таксито е смотан аматьор, но нямаме нужда от престрелки и с такива като него. Той вече е съобщил, че не сме слезли от кораба. И сега в Лангли се чудят дали още сме на борда или пък предишният гангстер е успял, но някак също е пострадал и не се е обадил. Засега са объркани. Това е игра на изчакване.
— Местен автобус тръгва в пет часа следобед от Пуерта де Йеро на километър оттук.
Той изви вежди.
— Можеш да ми се довериш — настоя Алета. — Участвала съм в разкопки наблизо.